Днес отвори врати църквата Св. Стефан в Истанбул, по-известна като Желязната църква - след реставрация, продължила шест години. Тя беше открита от българския премиер Бойко Борисов и президента на Турция Реджеп Ердоган в присъствието на десетки българи, както от България, така и от българската общност в Истанбул.
Ремонтът, който продължи шест години, приключи едва в края на 2017-а. През тези години близо 40 строители и реставратори от Турция работиха, за да върнаха възстановят храма, който се издига величествено в кв. "Фенера", на брега на Златния рог. Според главния архитект на проекта Фекрие Булунмаз, цитирана от БТА, църквата спокойно може да издържи на времето поне още 100 години.
За реставрацията са вложени общо около 16 млн. турски лири /приблизително 3,5 млн. евро/, от които България е предоставила целево два транша за 200 000 и 190 000 евро. Отделно от това от 1992 г. българската държава ежегодно отделя средства чрез бюджета на Министерството на външните работи за издръжка на Българската православна църковна община в Истанбул. От 2009 г. тази сума е 50 000 евро годишно.
Тази година Желязната църква става на 120 г.
През 2018 година храмът става на 120 години. Върнат е целият блясък на вътрешността на църквата, като всеки елемент е бил свален, номериран, реставриран и върнат на първоначалното си място, съобщава БТА.
Най-трудно било началото, когато след обстоен оглед се оказало, че колоните в основите са силно корозирали, а някои и напълно разрушени. Преди това се е мислело, че ръждата е само повърхностна. Реконструкцията започва от носещите колони, като някои от тях са подсилени, други, към които ръждата е било по-безмилостна, са сменени с нови, по-големи.
Според Булунмаз, ако това не е било направено сега, до 10-20 години църквата е щяла да се срути. При ремона се възстановавя на 100 процента оригиналността на сградата от времето на нейното изграждане.
Ремонтът започва през 2011 година, прекъсва за кратко време заради смъртта на предприемача и продължава две години по-късно с нов строител.
Най-тежка според строителите е била работата, свързана с носещата конструкция, както и с камбанарията, която според тях досега е останала като по чудо на мястото си.
Според арх. Булунмаз в архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Тя е трикуполна и с кръстообразна форма, олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига камбанарията. Интериорът е изработен също във Виена и включва коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, които са завинтени към металните части.
Църквата "Св. Стефан" е единствена православна желязна църква в света
Смята се, че Желязната църква е единствената православна по рода си в света. Храмът се състои от железни елементи с общо тегло 500 тона, сглобени на принципа на Айфеловата кула. Всички елементи са захванат към основите с около четири милиона болтове, гайки и нитове. От дърво е само част от конструкцията в основата и иконостасът.
Храмът е докаран на части с влак до Триест и оттам с кораб до Истанбул. Същите инженери са изработели още две идентични на тази църкви, които били за Австралия и Румъния. Първата потъва в морето по време на транспорта, а втората е унищожена при бомбардировка.
Така "Св. Стефан" остава единствената православна желязна църква в света. Тя е висока 15 метра, като камбанарията ѝ дава още 5 метра височина. На два етажа, има и подземие, с обща площ 500 кв.м.
Църквата е построена в имот, дарен през 1849 година за българските черковни нужди от княз Стефан Богориди, влиятелен османски чиновник, българин в Цариград. Основният камък на храма е поставен на 27 април 1892 година, две години след като за това е издаден специален султански ферман. Църквата е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година, празника на Рождество Богородично, и неин патрон става архидякон и първомъченик Стефан.
Това е най-сериозната реставрация на храма, като до момента са правени частични, повърхностни ремонти.
Иконостасът на храма и камбаните за изработени в Русия
Иконостасът е изписан в православен стил от руски майстори от фирмата на Николай Ахапкин, пак там, от художника Клавдий Лебедев, са създадени и иконите. Шестте камбани, две от които звучат и днес, също са отлети в Русия, във фабриката на Пьотър Оловянишников.
Според Дениз Кахраман, контрольор на изпълнението на проекта, Желязната църква е уникален обект и трябва да бъде спасена. Той е категоричен, че никой никога в Истанбул не е говорил за това тя да бъде преустроена в джамия или в нещо друго. "Това е просто културно наследство и ние работим по него и с уважение към религиите", допълва архитектът. Историческа стойност имат и останалите дарени икони и църковна утвар.
В двора на българската църква в Истанбул "Св. Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макриополоски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. След откриването тя ще бъде действаща църква и в нея ще бъдат отслужвани редовно празнични литургии.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни