На последното си заседание преди вече целият общински съвет да вземе окончателно решение, комисията по околната среда в Столична община най-сетне прие дълго обсъжданите краткосрочни мерки за справяне с мръсния въздух. Отново в последния момент отпадаха вече предложени текстове и бяха внасяни нови. Така "Московска" 33 днес окончателно се отказа от спорната мярка затваряне на улици или направо на цяла София за коли с четни или нечетни номера в дните с висока концентрация на фини прахови частици (ФПЧ). Причината бе ясна още от момента, в който тази мярка бе одобрена миналата седмица - "Пътна полиция" няма капацитета да следи за нарушители по всички улици на града. 

За сметка на това въвежда друга мярка, която ще предизвика нова полемика - в дните със завишени норми на ФПЧ над 150 µg/m3 (европейската норма за ФПЧ10 е 50 µg/m3) по схема, одобрена от кмета, да се разрешава паркирането в дясната лента на по-големите булеварди с идеята шофьорите да оставят автомобилите там и да се прехвърлят на близкия градския транспорт. Не стана обаче ясно как паркирането по основните пътни артерии ще "съжителства" с автобусите и тролейбусите на градския транспорт, които се движат в бус ленти крайно вдясно.

Бе решено още в "най-мръсните дни", т.е. когато са измерени стойности над 200 µg/m3, да се затварят частично или изцяло платените "Синя зона" и "Зелена зона". Досега от общината предлагаха мерките да засягат само "Синя зона".

От "Московска" 33 са си взели бележка след полемиката за т.нар. "зелен билет", който според последното им предложение трябваше да се въведе постфактум - два до три дни след като вече е било установено замърсяването. "Зеленият билет" ще е на цена от 1 лев и ще се използва както сега билетът за един ден за цялата мрежа на градския транспорт, който струва 4 лева.

Проблемът беше в записа на стария вариант - ако в два последователни дни, в които поне две градски станции вече са измерили нива от над 200 µg/m3, или четири станции отчетат превишаване в рамките на един ден, то тогава ще влиза в сила мярката "зелен билет". Тъй като за база се взимат стойностите от станциите на Изпълнителната агенция по околната среда към МОСВ, а тези среднодневни стойности се предоставят чак на следващия ден, излизаше, че "зеленият билет" ще влиза в сила постфактум - след замърсяването.

Отделно не бе ясно и дали и без това претъпканите в час пик автобуси ще могат да поемат целия наплив от желаещи да пътуват с евтиния билет. Днес местните парламентаристи допълниха текста като дописаха, че в дните със "зелен билет" ще се променя и схемата на градския транспорт, така че возилата да поемат допълнително пътници. Това щяло да е за сметка на общината.

В редактирания днес вариант екокомисията реши за всички мерки да се взимат предвид и прогнозите за следващите два дни, които сега се изготвят от БАН с променлив успех, и осреднените данни от ИАОС. В контекста на това, че системата на БАН не винаги дава вярна прогноза, общинарите решиха да приемат една от мерките, предложени от гражданските сдружения начело с "Горичка" и "Грийнпийс-България" да се прави редовен мониторинг на тази система и при всяка следваща невярна прогноза, да се надгражда.

Иначе останаха мерките за призив на гражданите да не излизад с автомобилите си, за по-високи такси на тежкотоварните и строителните машини и пр. 

От "Московска" 33 дадоха заявка и че до началото на следващия отоплителен сезон общината вече трябва да е изградила собствената си система за мониторинг на въздуха. За такава гражданите настояват отдавна, тъй като измервателните устройства на ИАОС не покриват нуждите на общината. Сегашните уреди на ИАОС са в кварталите "Дружба", "Надежда", "Младост", "Хиподрума", "Павлово". А истината е, че това далеч не са най-проблемните райони в столицата. За такива се считат "Красна поляна", "Западен парк" и "Овча купел", като живущите там поискаха не само измервателни уреди, а и специални мерки за справяне с проблема с горенето на отпадъци от жителите на "Факултета" и Виетнамските общежития.

Ето и най-важните мерки в обобщение:

По схема, одобрена от кмета, да се разрешава паркирането в дясната лента на по-големите булеварди с идеята шофьорите да оставят автомобилите там и да се прехвърлят на близкия градския транспорт.

Затваряне частично или изцяло на платените "Синя зона" и "Зелена зона";

"Зеленият билет" на цена от 1 лев, който ще се използва както сега билетът за един ден за цялата мрежа на градския транспорт, който струва 4 лева;

Призив към гражданите да не използват автомобилите си, а градския транспорт;

ризив към гражданите, използващи твърдо гориво за битово отопление, за преминаване, при възможност, към алтернативно отопление (когато е приложимо) ;

Механизирано оросяване в периода май-октомври на всички пътни артерии в районите, в които се очаква да има наднормено замърсяване;

Всички автобуси, които се движат в зона „Център“ и Зона 1, да притежават Евро 6;

Увеличаване на таксата за навлизане на територията на Столична община на товарни автомобили и строителни машини, без Евро 5 и Евро 6.
- с допустима максимална маса над 4 тона – на 120 лв/. за месец
- с допустима максимална маса над 30 тона – на 150 лв/. за месец;

Такса за работа на строителни машини (багери, булдозери, валяци и др.) на територията на Столична община;

Проучване и изграждане на второ депо за земни маси в западната част на София;

Изграждане на нови буферни паркинги; 

Да бъде регламентирано законово изискване за поставяне на стикери на национално ниво, упоменаващи екологичния клас на превозното средство, като стикерите да се поставят в КАТ или на годишните технически прегледи.

Междувременно бе взето решение столицата да разработи план за "зелен град" чрез фонд, финансиран от Българската банка за възстановяване и развитие. Въпросният план ще се изготвя не от общината, а от външен изпълнител срещу 300 000 лева.

По този повод юристът Любомир Авджийски, който е активен по темата "въздух" и също внесе граждански предложения, написа във фейсбук язвителното:

"Спете спокойно, столичани. Зам.-кметът по околна среда Христова току що предложи на Комисията по околна среда, София да стане "зелен град". Първата стъпка е усвояване на Фонд, който ще бъде предоставен от Българска банка за развитие, в размер на 300 000лв. Ще бъде усвоен от "външен" изпълнител, който ще консултира/изготви План с приоритети - как да станем Зелен град.

При това изготвяне на Плана ще има два комитета - Комитет за управление и Комитет за наблюдение. Не казаха кой ще влиза в тези комитети, но разбрахме кой няма да влиза. На въпрос на г-жа Димитрова от "Горичка" дали се предвижда представители на екологични НПО да бъдат членове на комитетите - г-жа Христова уточни, че няма такава възможност, но обещава при обсъждането на всеки документ да кани НПО-та за становища.

Тоест, външна организация ще консултира изготвянето на Плана срещу 300 000лв., но НПО-та не е логично да участват в Комитетите, защото са външни. Има логика. Администрацията може сама да си се управлява и да си се наблюдава.

Изпълнението на пози проект е със срок (март 2018 - май 2019) и ще завърши с изготвен План.

Очакваме през Септември 2019 и План за изпълнение на този План (ако има Фонд).

Междувременно разбрахме също, че може да се използва този План при кандидатстването на София за "Зелена столица". Където се очаква да спечелим, ако има категория "Градове с най-мръсен въздух"."