Двувековният шведски неутралитет може да отиде в учебниците по история, пише "Политико".

Причината една от най-пацифистките страни в света да желае да тръгне към ремилитаризация е усещането за заплаха, идваща от Русия. Тя се изразява в постоянното прелитане на руски самолети над нея и мистериозната подводница край бреговете преди близо 4 години.

В година на избори растящата подкрепа за членство в НАТО поставя под натиск левоцентристкото правителство на Стефан Льофвен. Четирипартийният опозиционен блок е за първи път напълно обединен в подкрепата си за членство в пакта.

Опозицията бе окуражена от самия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг. При посещението си в Швеция този месец той заяви, че скандинавската страна и Алиансът имат много тясно сътрудничество.

"Ако Швеция подаде молба за членство, смятат, че би имало широка подкрепа за това в НАТО", каза Столтенберг.

Швеция вече върна военната служба, която бе отменена през 2010 г. Мярката важи за ограничен брой наборници, които ще бъдат призовани през тази година на задължително основно военно обучение. Властите решиха да разположат войски на балтийския остров Готланд за първи път от десетилетие насам и увеличиха военните разходи с 274 милиона евро годишно за периода 2018-2020 г.

Мерките последваха серия от инциденти с участието на Русия. През 2014 г. Москва стресна с анексирането на Крим балтийските страни, които се уплашиха, че нарушенията на границата ще станат част от по-широка кампания.

През същата година шведските власти потвърдиха, че неидентифицирана подводница е навлязла в териториалните води близо до Стокхолм. Макар редица депутати да обвиниха Русия, не се намериха доказателства за участието на Москва, която отрича да е свързана със случая.

Постоянното навлизане на руски бойни самолети в шведското въздушно пространство също изнерви Стокхолм и доведе до протести пред посланика на Русия там.

Същевременно нараства политическата подкрепа за членството в НАТО. През 2015 г. две десноцентристки партии – Центристката партия (ЦП) и християндемократите, промениха позицията си за НАТО и се присъединиха към партньорите си в опозицията - Умерената партия (УП) и Либералната партия (ЛП), в защита на членството.

Промяна на общественото мнение

Алан Видман - говорителят на ЛП по въпросите на отбраната, заяви, че сега може да види възможност за сериозни дебати по въпроса преди националните избори през септември.

"За първи път имате 4 партии в един блок, всички от които за НАТО - каза той в интервю за "Политико". - Смятам, че предстоящите избори могат да бъдат нещо като референдум за членство на Швеция в НАТО."

Общественото мнение също се променя.

В проучване от този месец от агенция "Иницио" за в. "Афтонбладет" 43 на сто от анкетираните шведи заявяват, че страната им трябва да влезе в НАТО, срещу 37 процента, които са против това (и 20%, които не знаят). Това е значителен обрат от 37 на сто "за" и 42% "против" в подобно допитване преди 12 месеца.

Единната позиция против влизане в НАТО засега остава сред клонящите наляво партии, които управляват страната в коалиция на малцинството.

Лидерът на социалдемократите, премиерът Льофвен неведнъж е заявявал, че страната му няма планове да влиза в НАТО и че нечленуването в съюзи е било от полза. Външната министърка Маргот Валстрьом намекна, че влизането в Алианса би било излишно предизвикателство към Русия във време на нарастващо напрежение.

Крайно десните Шведски демократи (ШД) също са против НАТО. Това ще накара десноцентристите да са по-склонни да привлекат социалдемократите, преди да подадат молбата за членство, смятат експерти.

"Ако Швеция поиска да влезе в НАТО, социалдемократите ще трябва да го приемат", изтъква Улф Берелд - политолог от университета в Гьотеборг и активен член на Социалдемократическата партия (СДП).

200 години неутралитет

Неутралитетът на Швеция има дълбоки корени. Тя не е участвала във война повече от 200 години и не се замеси пряко в нито една от двете световни войни. Страната не се присъедини и към нито една от страните в студената война.

При управлението на лидери като социалдемократа Улоф Палме (изкарал два мандата като премиер и убит през 1986 г.) Швеция бе отявлен критик на политиката на САЩ и НАТО по онова време и дори тогава, когато търсеше по-силни връзки с Вашингтон. Страната се обяви за неутрален глас между НАТО и СССР, като смяташе, че така ще помогне за намаляване на напрежението.

"Няма да отстъпим и с милиметър, когато става дума за потвърждаване на нашия неутралитет и независимостта на Швеция, които ни носят мир вече 170 години", каза Палме през 1985 г.

От 90-те години на ХХ век обаче Швеция доста се сближи с НАТО и сега има по-големи възможности за диалог и сътрудничество с пакта заедно с още 4 страни, които не са негови членки.

Швеция оказа помощ в оглавяваните от Алианса операции и мисии на Балканите и в Афганистан и войските й редовно участват в учения заедно със силите на НАТО. През миналата година тя се съгласи войски на пакта да действат от нейна територия в случай на необходимост.

Според изказванията пред медиите на лидера на УП Улф Кристершон дори десноцентристкият блок да спечели мнозинство в парламента на изборите през септември, той вероятно ще трябва да се наложи над социалдемократите, преди да подаде молба за НАТО.

Той обаче заяви, че "едно голямо малцинство не може завинаги да има вето".

Проучванията сочат, че най-вероятният резултат от вота е левоцентристко или десноцентристко правителство на малцинството, като в момента няма кой знае какъв избор между тях.

Кристершон твърди, че без предложените от НАТО гаранции за колективна защита Швеция остава уязвима.