В правилника на Народното събрание е време за една малка промяна – всеки автор на законопроект да бъде така добър да представи лично предложението си пред парламентарната комисия и пред пленарната зала. Така всички народни представители, а и техните избиратели, ще се уверяват, че авторът наистина е подписал такъв проект.

Има само един депутат, който не стъпва в парламента, но внася законопроекти. Дори духовният му баща д-р Ахмед Доган се появяваше знаково при гласуване на вот на недоверие например.

След деня на полагане на клетва на този парламент, гражданите нямат доказателство за съществуването на Делян Пеевски. Той не ходи в Народното събрание, не приема покани за участие в медиите, не се появява на публични събития. Няма го. Отвреме--навреме изпраща по едно писмо до народа, което излиза първо в медиите, които той отрича да контролира. Знаем, че плащаме на Националната служба за охрана да го пази, но нямаме доказателства за съществуването на обекта...

Разбирате ли докъде сме се докарали?

Един фантом пише законопроекти, а други 239, отказали се от лицата си граждани, му ги приемат. Два пъти номерът мина. Ако мине и сега, ще има и четвърти, и пети, и шести... Делян Пеевски демонстрира своето всевластие и безгръбначието на останалите в парламента, защото може да си го позволи. Това е най-краткият отговор на въпроса защо го прави – защото може!

По-дългият отговор звучи така – за да досъздаде фалшивата реалност, в която олигархът е жертва, разпространителят на клевети е борец срещу фалшивите новини, а монополистът е клет. Джордж Оруел го е казал: Войната е мир!

Той няма нищо общо с цигарите, но докарва работници от тютюневите фабрики да протестират срещу извънпарламентарната опозиция. Няма нищо общо с оръжейния бизнес, но пише открити писма, когато нещата се загреят в сектора. Няма нищо общо с разпространението на вестници, но внася законопроект за него. Няма нищо общо с КТБ, но пише закон за нея. Няма нито една офшорка, но и там се намеси като законотворец.

Може да ги унижава - унижава ги

Най-унизителното в цялата история е, че депутатите разглеждат и гласуват законопроектите на фантома. И на никой не му минава през акъла да попита нещо автора на проекта – какво цели с него, дали пък не го е подписал под принуда, дали пък някой не е фалшифицирал подписа му...

Мълчаливото съгласие, с което всички депутати участват в тази пиеса на абсурда, вече е победа за фантома. Може да ги унижава - унижава ги.

Още по-унизително е, че всички депутати съучастват в имитацията на решаване на проблеми. Сега от тях се очаква да натоварят Министерството на културата със задължение да информира Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), когато един играч използва повече от една трета от сергиите/лафките за вестници в страната. Първо, няма как едно министерство да установи това. Второ, КЗК трябва сама да свърши работата, ама не иска.

През 2013 г. антимонополната комисия прие секторен анализ на пазара на разпространение на вестници и печатни издания, в който пише, че „на база на събраната информация не може да бъде направено заключение относно наличие на господстващо положение на някой от тези разпространители“. Не е въпрос на закон, а на завладени институции – колкото КЗК разкрива монопола при горивата, толкова ще разкрие и монопола в разпространението.

Всеки депутат е важен

Сега е важно поведението на всеки един депутат. Всеки – независимо дали е от ГЕРБ, БСП, „Обединени патриоти“, ДПС или „Воля“. Всеки един сам решава дали да бъде марионетка в кукления театър на фантома или ще се държи достойно и ще попита от трибуната: Кой е автор на този законопроект и защо се крие от нас?

Разбира се, медийната Му машина ще нападне всяко критично мнение и ще го обвини, че не иска да има прозрачност на медийния пазар. Затова нека да е ясно – каквото и да пише в един закон, трябва някой да го спазва и някой да контролира и санкционира. Този проект не е за прозрачност, а за прикриване на фантома, за да има черно на бяло бележка, че не е монополист. Фантомът и досега е писал каквото си иска в своите декларации – днес има един стар опел, утре малко бизнеси, на следващия ден пак ги няма. И никой не го проверява.

Досега в този парламент не се е намерил нито един депутат, който да се противопостави на унизителния абсурд. Никога не е късно обаче. Търси се един депутат с достойнство. Само един.