Президентът Румен Радев има право да наложи вето, но има неразбиране и на промените в Закона за банковата несъстоятелност, и на Закона за нормативните актове. Това заяви юристът от ДПС Хамид Хамид -  един от вносителите на промените в закона, станал популярен като "закона на Делян Пеевски за КТБ". Самият Пеевски е съвносител, третият в компанията е Йордан Цонев.

Хамид мотивира несъгласието си с държавния глава, позовавайки се само на членове и алинеи. 

"Право на президента е да налага вето, това е конституционно право. Това, което видяхме от мотивите до момента, описани в медиите - ние не сме съгласни. Считаме, че има неразбиране на параграф 5, 6 и 7 от нашия законопроект, както и неразбиране на чл. 14 от Закона за нормативните актове. Законодателят е уредил реда, начина и условията кога се налагат норми с ретроактивно действие. В ал. 3 на чл. 14 има забрана кога не може да се налагат такива норми и това е при увеличаване на санкции. Ние не сме в тази хипотеза", заяви Хамид по повод основния мотив за ветото - а именно, че в него със задна дата се дава право на ревизия на действия на синдиците на фалиралата КТБ за обезпечения и цесии с активи.

Юристът от ДПС е категоричен, че от "Дондуков" 2 не са разбрали и параграф 5 от промените в Закона за банковата несъстоятелност.

"Говори се, че законът погасява задължения и отнема права. Това абсолютно не отговаря на истината. За погасяване на задължения, за произнасяне по цесиите думата има българският съд. Ние само даваме правен способ на синдиците да запазят активите, докато се произнесе съдът. В момента висят над 800 дела пред съда и само той може да каже дадена сделка дали е нищожна, недействителна и т.н."

Чл. 14 от Закона за нормативните актове, на който се позовава Хамид, гласи:

(1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.

(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

(3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

Юристът завърши с това, че според него върнатият от президента закон дава възможност да "не се разграбват вторично" активи от КТБ преди съдебни решения.

За разлика от случаите на политически критики към "закона Пеевски за КТБ", когато от ДПС реагират с реплики, че който е против този закон, съучаства в "неразкриването на истината" за фалита на банката на Цветан Василев, този път Хамид и колегите му се въздържаха от повече коментари.

Тъкмо обратната бе реакцията от ГЕРБ - ако ДПС се мотивираха юридически защо не споделят ветото на президента, то Делян Добрев от управляващата партия съзря връзка между депутатката от БСП Елена Йончева, президента и връщането на закона.

"Замисляме се дали президентското вето не е свързано с бивши членове на неговия екип, говоря за Елена Йончева и липсата на отговор на въпроса участвала ли е в съдружие 50/50 с офшорка", заяви Добрев и навлезе в старата си вражда с депутатката от БСП, преповтаряйки обвиненията си, че тя участва във фирма, която била свързана с източване на пари от КТБ

По същество Добрев каза само:

„Президентът по конституция има право да налага вето на всеки закон, който прецени. Не сме се запознали с мотивите, когато го направим, можем да ги коментираме конкретно“. 

Промените в Закона за банковата несъстоятелност на Пеевски и компания бяха приети с мнозинството на ГЕРБ и вносителите от ДПС. Мотивите на БСП да не подкрепят проекта бяха подобни на тези на държавния глава във ветото - най-вече заради текстовете с действие със задна дата и заради записването на името на КТБ в закон.

Със законопроекта се въвежда ограничение на правомощията на синдика, според което временният синдик и синдикът нямат право - до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, да заличават учредени от длъжници обезпечения. Изключение са случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане.

Създаде се нов текст по отношение на недействителност на сделки, извършени от трети лица. Според новите разпоредби недействителна по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността е всяка сделка, при която вземане с произход от банката е прехвърлено на трето лице, независимо от броя на прехвърлянията, ако в резултат на тази сделка в патримониума на лицето, разпоредило се с вземането, не е постъпило в разумен срок имущество - парични средства или актив, различен от вземане за цена по сделка, съразмерно на прехвърленото вземане.

Целта е да бъдат отменени фиктивните прихващания и цесии, извършени в първите месеци след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) през юни 2014 г., обясниха от вносителите.

Синдикът, временният синдик или фондът могат да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за обявяване на недействителността на сделка или на поредица от сделки в 5-годишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за банката.