Хитлер е бил необходим и неизбежен. Той е реакция срещу несправедливата Версайска система от мирни договори, която унижи прекалено много победените държави в Първата световна война. Сред тези държави бе и България...

Възможно ли е да се защитава подобна теза в една демократична държава, в която има плурализъм на мненията? Отговорът би трябвало да е "да", доколкото зависи от БСП. Преди дни Валери Жаблянов бе свален от поста зам.-председател на парламента, тъй като собственоръчно написа политически документ, в който се казваше, че Народният съд е бил необходим и неизбежен. Социалистите първоначално се разграничиха от тези думи, но впоследствие защитиха Жаблянов. Един от основните принципи на БСП е, че там оставка доброволно никога не се подава, независимо колко голям е гафът на съответния партиен другар. Наскоро този неотменим принцип бе приложен и спрямо депутата Иво Христов, който заяви, че 80% от българския народ са дебили.

Основният аргумент в защитата на Жаблянов бе именно този - той има право на своето мнение, защото живеем в свободна и демократична държава. Дори в демократичните държави обаче има все пак някакви ограничения на свободата на словото. В Германия например никой не може свободно да изразява мнението, че по времето на Хитлер страната е постигнала голям икономически напредък. Независимо че за подобно мнение има достатъчно аргументи. В България обаче всеки може да обяснява колко много е направил за България Тодор Живков. При това не само лидерите на БСП. Подобно мнение веднъж бе изразено и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, бивш бодигард на Живков. В демократичните държави обаче е забранено да се защитават режими, които са провели политически репресии, довели до милиони жертви. Ако Жаблянов има право да защитава Народния съд, то това означава, че България не е демократична държава.

Дори в българската Конституция при всичките й несъвършенства са записани известни ограничения относно свободата на словото. Ето какво се казва в нейния чл. 39:

"Чл. 39. 

(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността."

Думите на Жаблянов за необходимия и неизбежен Народен съд бяха по повод т.нар. Луковмарш. Нека приемем, че от БСП са напълно прави, че този марш е профашистка проява. Нека дори да допуснем, че ген. Христо Луков собственоръчно е измислил фашизма като идеология и практика. Има ли право обаче БСП да критикува прояви, на които се издига ликът на ген. Луков, след като на почти всички публични събития на партията греят ликовете на Сталин и на Георги Димитров? Отговорът, разбира се, е "не" за всеки разумен човек. Не обаче и за онези на "Позитано" 20. Те винаги намират как да обяснят, че портретите на Сталин са допустими в европейска и демократична България.

Най-грозното обаче е друго. В БСП изтъкват, че Народният съд е бил справедливо възмездие над народните изедници. Такива народни изедници е имало винаги в България - и преди 9 септември, и след 9 септември, и след 10 ноември. Не те обаче са болката на БСП. Друга им е целта - да обслужат максимално добре интересите на Русия на българска територия.

Днешните социалисти с нищо не са доказали, че се борят против народните изедници. Най-малкото защото една голяма част от тях са членове на партията. Едновремешните комунисти след 9 септември много бързо станаха изедници. Всъщност голяма част от днешните народни изедници са техни преки потомци. Преди 9 септември също е много спорно доколко за тогавашното ръководство на партията борбата срещу народните изедници е била приоритет. Всичко е зависело от това, което им нареди Москва.

Така стигаме и до основното значение на Народния съд. С неговите присъди се обезпечава господството на Кремъл в България, като по този начин се изпълва мечтата на Руската империя още от времената на Петър и Екатерина да има своя Задунайская губерния в близост до заветните проливи.

Днес това господство е отхвърлено. Русия обаче продължава всячески да упражнява влияние в България. И това влияние, евразийско по своята същност, е една от основните причини за недовършения български преход към истинска демокрация, истинско върховенство на закона и истинска пазарна икономика.

Влиянието на Русия има и своите вътрешнополитически измерения. Наричат се БСП и "Атака". Двете партии не се свенят да си оспорват приза "най-голям русофил" дори от парламентарната трибуна. Именно в този контекст би трябвало да се разглеждат пламенните пледоарии на БСП в защита на Народния съд. За нашенските социалисти народните изедници са само маска, зад която прозират интересите на Русия у нас.