В България, както е известно, вече има критична маса от хора, която е наясно, че една от основните цели на българската политика от 140 години насам е как страната ни да не се превърне в Задунайска губерния.

Все още обаче има политици, при това на високо ниво, включително във властта към момента, които упорито ни дърпат на Изток. Да, не грешите, става дума за Волен Сидеров.

Как е възможно този човек въобще да се нарича български патриот?

Той е обида за патриотизма. Отдавна е известно, че най-големите, най-великите българи, тези, чиито имена си припомняме на всеки празник, са били или отявлени русофоби, или със сериозни резерви към североизточната империя.

Тази сутрин по БНТ Сидеров за пореден път избълва поредната порция пропагандни манипулации. Поводът бе вчерашното изявление на вицепремиера Валери Симеонов относно руския патриарх Кирил.

Да оставим настрана този конкретен повод за поредната кавга между коалиционните партньори. По-важно е с какви аргументи Сидеров защити своята теза.

Първото, което той каза, е, че до средата на XIX в. няма български народ, българска нация. И че се възраждаме като народ и като нация благодарение на Русия.

С това си изказване Сидеров показа, че или няма никаква представа от история, или просто си заработва рублите. И заличи с един замах цялото Българско възраждане. Истината е точно обратната. Българският народ се възражда от началото на XVIII в. През XIX в. това Възраждане е почти приключило. През 1870 г. се създава Българската екзархия. Тя е резултат от дългогодишни борби за църковна независимост от Цариградската патриаршия. В тези борби Русия не е била на страната на българите, а на страната на гърците. Дори по време на Освобождението през 1878 г. за  руската църква българската е схизматична именно защото тя си е позволила да има собствена екзархия.

След екзархията българите започват да работят за собствена държава. Създават революционна организация, вдигат въстание и принуждават целия цивилизован свят да признае, че заслужават някаква автономност. Те получават такава автономност на Цариградската конференция, като под това решение се подписват всички велики сили. Султанът отказва да изпълни тези решение и Русия получава мандат да ги наложи с война. По това време руската държава не е искала да води война, тя все още е ближела раните си от Кримската война. Но императорът е знаел, че ако не направи нищо в този момент, окончателно ще изгуби своето влияние сред българите.

Ето какво обаче твърди Сидеров:

"Това, че се възраждаме като народ, като нация, се дължи на Русия, на руския император, който казва: "Отиваме да освобождаваме християнските поробени народи."

И допълни, че изтъкването на факта, че Русия и тогава, както и сега си е имала свои имперски интереси, са "глупости" и "мазохизъм".

Интересно тогава как бихме могли да окачествим отричането на българските усилия за свобода за сметка на руските. Това е всичко друго, но не и патриотизъм.

Самият Сидеров отказа да коментира изявлението на руския патриарх Кирил, който се възмути, че българската държава изказва благодарности не само на руския, но и на другите народи, които са участвали във войната за нашето освобождение. Но все пак допълни:

"Ако не беше руската държава, нямаше нито румънци, нито финландци да участват в тези войски. Стига сме разпилявали благодарността си по посока на всякакви народности."

Е, накрая от устата му се отрони едно "да, разбира се", на въпрос не е ли редно все пак да благодарим и на другите народи.

Последното, което каза Сидеров по повод думите на Симеонов към патриарха, бе:

"Представете си някой да нарече папата лъжец, измамник. Той ще бъде приключен като политическа кариера."

Това му изявление е поредната манипулация. Сидеров очевидно не знае, че в православието папа няма. Или пък знае, но може би така му е удобно да говори.

В католическия свят папата е глава на църквата, нещо като духовен наследник на римския император. За дълъг период от време папата е бил дори с по-голяма власт от кралете - т.нар. папоцезаризъм. В православния свят е точно обратното. Всяка църква си има свой патриарх. А държавната власт винаги е била водеща - т.нар. цезаропапизъм.

Посланията на Сидеров всъщност не са нови. Това е негова последователна позиция. От подобни изявления обаче резултатът е само един - симпатиите на българите към Русия все повече ще намаляват.