Зарежете Сидеров - той е ясен.

Човек, който може да каже, че в средата на XIX век не е имало българи и така да плюе на цялото Ранно възраждане, на Паисий, на Софроний, на Неофит Рилски, на Васил Априлов, на Иван Богоров, на Чинтулов, на Бозвели, на Иларион Макариополски, на цялата първа фаза на Църковните борби, че дори на Славейков и Раковски...

Каквото и да се каже, е малко. Никога, никога българин не е обиждал така България, народа ни, нацията ни, наследството ни. Никое мекере, хюмне, предател и ибрикчия не го е правил. И затова Сидеров не заслужава тези думи. Много са му.

Но той просто не е българин. Думите му са думи на човек, който е продал повече от рода си, продал е душата си.

За друго ми е думата - мълчанието на "Обединените" "патриоти". На ГЕРБ. На Борисов. На Радев. На червените. На разните му там консерватори, божем наследници именно на ранните възрожденски родове. На останалите "патриоти", които скачат като ужилени на всяка дребна провокация и са винаги готови да разгромят разни "прозападни родоотстъпници"... Всички мълчите. Позорно мълчите. Защото ви е страх от господарите на Волен или защото си чакате заплатата от тях?

Мълчанието на агнетата...

За вас, а не за народа си, един велик руснак е написал:

"К чему стадам дары свободы? Их должно резать или стричь." (Стадата свобода не дирят, нож с ножица ги чака пак)

...

Цитатът е от стихотворението "Сеяч" на Пушкин. Ето го цялото в превод на Николай Хрелков:

На свободата син пустинен -
сеяч - аз станах пред зори
- с десница чиста и невинна -
и робството бразди разкри
за новото в живота семе…
Уви, загубих само време -
напразен труд ме умори!

Пасете в мрак, народи мирни -
честта не ви зове на крак!
Стадата свобода не дирят,
нож с ножица ги чака пак,
от род във род наследство мирно:
звънец с ярем, и бич, и мрак!

...

Коментарът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието е на редакцията.