Единият е егоцентричен маниак с психически отклонения, въоръжен с ядрени оръжия новак, който еднакво плаши и съюзниците си, и враговете си. Такъв е и другият.

Необичайната перспектива за директни разговори между Доналд Тръмп и Ким Чен Ун би могла да бъде прекрасен момент на карма за особените световни лидери. Ако не беше тяхната способност да затрият половината планетата.

Казват, че получаваме лидерите, които заслужаваме. Тези двамата със сигурност се заслужават един друг. Но наистина ли светът заслужава съдбата му да бъде определяна от двама малки Rocketmen?

Севернокорейският диктатор вече е постигнал повече от това, което неговият сталинистки режим иска - да бъде приеман като равен от могъщите Съединени американски щати. Като сяда срещу Тръмп, Ким няма нужда да приема нищо, за да излезе като победител.

Тръмп, от друга страна, се опитва да се представи като Роналд Рейгън в Рейкявик. Той продължава своите нереалистични опити да върне стрелките на часовника обратно в 80-те години на 20 век, когато хората сякаш харесваха неговия лъскав позлатен стил малко повече.

Разбира се, Ким не е Михаил Горбачов, а и Рейкявик приключи с провал. Но като изключим това, се подражава ревностно на този модел.

Едно вече е ясно за тази полуобмислена идея - по-вероятно е Тръмп да издаде класифицирана информация, отколкото да получи надмощие с какъвто и да е вариант на смислена сделка.

Подобна гледна точка има предистория. Съвсем наскоро, миналата събота, нашият скъп лидер издаде информация за своята севернокорейска сделка по време на вечерята на  клуба Гридирон. В един момент главнокомандващият излезе извън сценария, за да смутолеви нещо несвързано за севернокорейците.

"Нещата отиваха към пълен провал, а сега вече си говорим", каза той пред събралото се изискано множество. "Те между другото ми звъннаха преди няколко дни: "Искаме да говорим", каза още Тръмп. "А аз отговорих: Тогава ще говорим, но трябва и да се разоръжаваме ядрено".

И в случай, че някой не е схванал новината, продължи: "Няма да изключвам провеждането на директни разговори с Ким Чен Ун. Няма. А доколкото има риск от преговори с луд човек, това е негов проблем, не мой".

Част от хората решиха, че той се шегува. Други бяха просто смутени и объркани. Южнокорейските официални лица по-късно посочиха, че Тръмп не е говорил със севернокорейците, а вместо това е говорил с тях. Така че отначало политическите наблюдатели допуснаха естествено, че Тръмп е объркал двете Кореи.

Не съвсем. Той просто обърка вечерята на клуба с Овалния кабинет. Лесна грешка за някого, който пита плашащите си гости в Мар-а -лаго какво трябва да прави с контрола върху оръжията.

Да издава тайни е нещо, което Тръмп просто не може да спре да прави. Той услужливо информира руския посланик за някаква свръхсекретна разузнавателна информация за "Ислямска държава", когато той намина на посещение миналата година, както всички добри стопани правят, когато искат да нагледат притежанията си. 
Тръмп отново го направи вчера (в четвъртък - б.р.), когато си подаде главата в залата за брифинги, за да съобщи новините за Северна Корея преди съобщението от южнокорейските власти, което дойде час по-късно.

"Надявам се, че ще ми се доверите", каза той на кореспондент на ABC, а акцентът беше основно върху главния му приоритет - неговото собствено его.

Без съмнение, Тръмп е много доволен от състоянието на нещата. "Ким Чен Ун разговаря за ядрено разоръжаване с представители на Южна Корея", написа Тръмп в туитър. "Както и няма да има ядрени опити от Северна Корея през този период. Голям прогрес е направен, но санкциите ще останат, докато не бъде постигнато споразумение".

Този Доналд Тръмп няма връзка с онзи Доналд Тръмп, който беше президент на САЩ миналата година. 

"Аз казах на Рекс Тилърсън, нашия чудесен държавен секретар, че си губи времето да преговаря с малкия Rocketman", написа той само преди четири дълги месеца.

Тилърсън очевидно губи своето време като се опитва да води преговори със своя шеф.

Тръмп няма вече и връзка с мъжа, познат като @realdonaldtrump, който миналия септември написа в туитър: "След като позволи на Северна Корея да проучва и разработва ядрени оръжия, докато беше държавен секретар (Бил Клинтън също), непочтената Хилари сега критикува."

Казват, че той има туит за всичко. Но обикновено трябва доста да се върнете назад във времето, за да откриете нещо, в което така тотално се самоопровергава.
За новаците по темата за Северна Корея, това вкл. и хората в Западното крило, е добре да се посочи, че споразумението по времето на Клинтън трябваше да спре ядреното въоръжаване. След това се оказа, че Пхенян има тайна ядрена програма.

След това администрацията на Буш реши, че е договорила спиране на ядрената програма, заедно с още четири държави, в това число Русия и Китай. Това споразумение издържа до проверките на място през 2009 г. , извършени на принципа "вярвай, но проверявай".

Съветникът по национална сигурност на Буш, Стив Хадли, обичаше да казва, че има основателни причини да не организираш президентска среща преди да си постигнал нещо в предварителните разговори. Освен че се губи времето на президента, прибързана среща на ниво държавни глави може да унищожи всяка възможност за съгласие.

Това е като дипломатическа версия на Изкуството на преговорите, но на мястото на луксозните сгради са войната и мирът.

Това едва ли е най-доброто време нашият новопръкнал се Тръмп да сменя съветтниците си по национална сигурност. Най-големият ястреб спрямо Северна Корея - и най-гласовит скептик срещу директните разговори е Джон Болтън, бившият посланик на Буш в ООН и любимец на Fox News. Болтън сега е спряган, че ще поеме поста на съветник по националната сигурност от напускащия Хърбърт Реймънд Макмастър.

Някои нарекоха Болтън "лунатик, който подстрекава към война", но със сигурност това е нелюбезно към лунатиците.

Преди време той каза, че няма да има никакво значение, ако загубят последните 10-те етажа на централата на ООН. (Ястребът Болтън е известен с изказването си, че най-горните 10 етажа на централата на Обединените нации спокойно биха могли да бъдат разрушени и никой няма да забележи нищо. Точно той през 2005 г. стана посланик на САЩ в ООН - б.р.). Но това не означава, че той не е могъл да бъде дипломатичен в ООН. Означава само, че не е искал да бъде.

Имаше време, когато идеалистично настроен нов президент водеше кампания срещу истаблишмънта, обеща да говори с противници на Америка като моллите в Иран и комунистите в Куба. Години наред републиканците свиреха на емоционалната струна на отвращението и възмутата от неговата слаба външна политика. Но този президент се казваше Барак Обама и всички знаем какво мислеше светът за него. 

Сега имаме президент, когото Владимир Путин, който проваля санкциите, за да помогне на Ким Чен Ун, държи в джоба си. 

Така че срещата ще бъде не на противници, а в много по-горляма степен ще се срещнат хора, които се допълват взаимно.

Националисти от цял свят, обединявайте се! Нямате какво да губите освен срама си.

Коментарът на икономиста Ричард Уолф е публикуван в "Гардиън".