Време е Израел да загърби т.нар. Решение с две държави, както и идеята за палестинска държава, вместо това да тръгне към пълно анексиране на Западния бряг на река Йордан и да си върне ивицата Газа.

Това заяви в интервю за местното радио израелският политик Моше Фейглин, предаде агенция Брайтбарт. Той е председател на партия „Зехут“, а преди това бе депутат в Кнесета от „Ликуд“.

Фейглин излага план от три точки за „анексирането на цялата територия между Средиземно море и река Йордан“.

Той настоява Израел да има пълен суверенитет върху Юдея и Самария – територии, известни като Западния бряг, както и анексирането на ивицата Газа.

Партията „Ликуд“ на премиера Бенямин Нетаняху се е опитвала да прокара закон по въпроса. Според твърдения в медиите Нетаняху поискал депутатите да забавят плановете, докато администрацията на Доналд Тръмп не съобщи идеите си за израелско-палестински преговори.

Фейглин обвинява премиера и десницата в страната, че не са успели да предложат реална алтернатива на решението с две държави.

“Единствената причина правителството на Тръмп да се съгласи с тази концепция е в Израел“, смята лидерът на „Зехут“.

„Не заради Тръмп. Още преди да встъпи в длъжност, Тръмп заяви, че решението с две държави не е единственото. Той бе отворен за всякакво решение, различно от това, което ще предложат израелците. Не можете да искате от Тръмп да бъде по католик от папата. Така че нямам оплаквания от Тръмп за това. Единственият проблем е, че израелската десница никога не е предлагала реално решение“, допълва той.

Моше Фейглин държи на тезата, че основанията за създаването на палестинска държава се гради върху погрешната информация, че Израел е окупирал палестинските земи.

„Това е нашата земя. Говорим за справедливост, а не просто за реална политика или прагматизъм... Това е наша земя вече над 3000 години“, изтъква Фейглин.

И продължава:

„Тези територии носят нашата идентичност. Когато минавате покрай Гробницата на патриарсите и матриарсите, в обувките ви се набиват 4000 години еврейска идентичност. Не можете да избягате от това.“

Израелският политик смята, че готовността на страната му в миналото да предаде места като Хеброн и други градове в Юдея и Самария, пропити от еврейската история и идентичност, представлява „конфликт на вътрешната идентичност на еврейското население в Израел и няма нищо общо с каквото и да било друго“.

Фейглин разкритикува решението на Израел от 1967 г. да предаде административното управление върху Храмовия хълм в Йерусалим – главната юдаистка светиня - на асоциация „Вакъф“, контролирано най-вече от Йордания, а днес и от Палестинската автономия.

С бездействието на Израел тази институция, надзираваща мюсюлманските имоти, ограничава посещението на Хълма от евреи с изключение на малки обиколки за ограничено време и само в точно определени дни. „Вакъф“ не позволява на немюсюлмани да се молят на Храмовия хълм или да носят там свещени предмети. Същевременно ислямските ритуали са неограничени. Представителите на „Вакъф“ следят посетителите немюсюлмани и тормозят молещите се.

Планът на Моше Фейглин за анексиране е от три точки и е алтернатива на решението с две държави. Той смята да го използва като основна точка в платформата на „Зехут“ за следващите парламентарни избори в Израел.

„Израел трябва да анулира Договорите от Осло“, заявява Фейглин.

Той призовава за ликвидиране на Палестинската автономия. Според него по този начин палестинците „повече няма да се плашат от терористичния режим“ на Автономията.

Подписаните пред 1993 г. Договори от Осло създадоха териториални категории като Зона А, контролирана изцяло от палестинците, Зона В, контролирана от Израел, но под администрацията на Палестинската автономия, и Зона С, включваща източните части на Йерусалим, за която се предвижда да бъде изцяло под администрацията и контрола на Израел.

„Няма зони А, В и С - изтъква Фейглин. - Както през 2002 г., когато премиерът Ариел Шарон трябваше отново да превземе изцяло градовете в Юдея и Самария след голямата вълна от терористични действия, ние трябва да направим пак същото и да анексираме цялата територия между Средиземно море и река Йордан.“

„И на никого освен на Израелските сили за отбрана (ИСО) и израелската полиция няма да бъде позволено да носи оръжие и да има каквато и да било власт, за да използва сила, между Средиземно море и река Йордан“, допълва той.

За палестинците планът на лидера на „Зехут“ предвижда три възможности:

• 1. Палестинците могат да останат като постоянно пребиваващи в Израел „и да не се страхуват“ от отмъщението на Палестинската автономия. Палестинците ще трябва да декларират лоялността си към еврейската държава, преди да станат постоянно пребиваващи. Те ще бъдат пазени от ИСО и израелската полиция.

• 2. На палестинците, желаещи да напуснат, да бъде предложен емиграционен пакет, включващ закупуване на жилищата им, пари за започване на нов живот и помощ в имиграционния процес в новите им страни на жителство.

• 3. Палестинците, желаещи да служат в израелската армия, да минат тестове по иврит и история на Израел, да заявят лоялността си, след което да получат пълно израелско гражданство.

Моше Фейглин е убеден, че много палестинци ще изберат втория вариант. Той се позова на многобройните проучвания, според които значителна част от палестинското население би избрала да емигрира където и да било, ако й бъде даден шанс.

Според Фейглин главна пречка пред това са действията за отмъщение от страна на Палестинската автономия и твърденията, че тя призовава за смъртни присъди срещу тези, които продават имоти на евреи. Самата Автономия изтъква, че налага доживотно наказание във вид на тежък физически труд за всеки „отдаващ под наем или продаващ земя на вражеска държава или на някой от нейните субекти“. Постоянно се носят слухове за извънсъдебни убийства на палестинци, продаващи имоти на евреи.