ВИП група за ВИП публика. Каза го "добрата фея на рока" Елена Розберг преди години за Dream Theater - покрай втората визита в България на прогресив метъл бандата, на "Каварна рок фест". Снощи ВИП групата отново легитимира титлата си пред няколкохилядна ВИП аудитория в столичната зала "Фестивална". Лекцията по свирене и надсвирване продължи точно три часа с паузите. Надсвирване със самите себе си, надсвирване с времето, надсвирване с пределите на въобръжението и таланта.

"Театралите" не подминаха София като част от последното си турне в подкрепа на едноименния 12-и албум, издаден през есента на миналата година. И втори с барабаниста Майк Манджини, който през 2010-а в "драматичен обрат на събитията" и след невиждан кастинг, замени един от основателите на групата - Майк Портной.

За първи път ги видяхме на живо с Манджини, най-бързият барабанист в света, до 2010-а преподавател по музика в колежа "Бъркли" в Масачузетс. Лекцията на "професорите" на твърдия звук започна точно в 20:00 - в колкото бе обявено. И продължи до 23 часа. С антракт - нали все пак бяхме и на театър.

Барабанистът Майк Манджини се вписва идеално в групата

Американците никога не лъжат очакванията на публиката си, винаги си подреждат нещата грижливо и педантично. Шоуто бе от три части - "трудове" от три различни като концепция периода, във вече близо 30-годишната история на бандата. Напълно логично се почна от настоящето, вокалът Джеймс Лабри и компания откриха с парчета от последните два албума (2011-а и 2013 г.). 

Втората част прикова още повече вниманието и емоциите на ВИП аудиторията, като заложи предимно на песни от класиката Awake от 1994 г. За да дойде финалът с Metropolis (1999 г.).

Три часа, но не се сториха като толкова дълго време за концерт. И "професорите" получиха подобаващо изпращане от напредналите си "студенти". Личеше, че и на тях им хареса, въпреки че зала "Фестивална" далеч не е на нивото на такива "учени" в съвременния метъл.

Джордън Рудес (вляво) и китаристът Джон Петручи

В един момент Лабри видя в публиката изработка на мистичното лого на групата, издигнато от фенове, и моментално си го поиска. "Отлично качество, благодарим ви!", възкликна кийбордистът Джордън Рудес. Това не се вижда всеки ден на концерт.
А "Тиътър" не е група, която свири на живо най-големите си хитове. Няма нужда от такива глезотии и шаблони. Не че щяхме да се разсърдим на един ударен финал с Pull me under. Но пък бе академичен, както е редно, с Finally Free (от "Метрополис") и Illumination Theory (от "Dream Theater"). 

Има един проблем - музиката на Dream Theater е трудна за описване. Тя препуска през времето, състоянията на духа и материята, сезоните и настроенията, образите и думите. Казват, че музиката на Dream Theater трябва да се слуша много дълго и изучава, да си търпелив... Тя не е първосигнална, няма да я откриете в чартовете, които рокът така или иначе пренебрежително напусна в последните години.

Музикалният влак на Dream Theatеr тръгва някъде от края на 60-те (като влияния), а къде ще продължи, никой не знае още. Той минава през много гари, гарите на доста стилове, взема най-доброто от тях, но картините и сцените, които се отварят в прозорците пред очите на пътуващите са различни от вече видяните и изживяните. 

Така и снощният концерт бе различен от предишните два. И дано България остане в академичния календар на групата и за бъдещето. Защото ВИП аудиторията и нейните последователи винаги имат нужда от нови знания.