Когато Доналд Тръмп в качеството си на кандидат-президент заяви през май 2016 г., че „не би имал проблем да разговаря“ със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, писах в блога „Правителство в сянка“ на „Форин полиси“ колко лоша идея би било това. Идеята  американски президент да се срещне с Ким Чен Ун все още не е назряла. Ето три припомняния защо е така:

1. Тя е морално отвращаваща

Ким Чен Ун ръководи най-ужасния режим на планетата, при който десетки хиляди гният в ГУЛАГ, а милиони страдат от постоянни репресии. Неподходящи са сравненията на срещата на Никсън с Мао или на срещите на Рузвелт със Сталин. По време на Втората световна война имахме нужда от съветската сила, за да победим Хитлер, а в третото десетилетие на Студената война ни трябваше китайската сила, за да се преборим с нарастващото съветско военно преимущество в Европа и Далечния изток. Това бяха хем необходими, хем постижими цели, които тогава съвпадаха със съветските и китайските интереси и помогнаха да бъдат победени по-големи злини. Необходимо е само Северна Корея да се откаже от ядрените оръжия, които режимът показа, че няма намерение да сложи на масата. Фактът, че дори китайският президент Си Цзинпин смята Ким Чен Ун за твърде отвратителен, за да се срещне с него, трябва нещо да ни говори.

2. Тя се вписва в севернокорейските дългосрочни цели, а не в американските

Президентът Тръмп се хвали, че нито един от предишните президенти не е бил достатъчно смел да се срещне със севернокорейски лидер. Но това не е зарази липсата на опити от страна на Пхенян, който почти примами Бил Клинтън на посещение през 2000 г. и отправи няколко покани по специалния канал към Джордж Буш-младши. От 90-те г на ХХ век насам целта на Севера е да покаже, че ядрените оръжия са принудили американските президенти да признаят легитимността на режима. Клинтън едва не се хвана на това през 2000 г. Буш така и не се сближи. Сега американски президент бе приласкан. Добре изиграно, Пхенян.

3. Ким Чен Ун е този, който знае точно какво прави

Перспективата за среща Тръмп-Ким ще бъде по-малко обезпокоителна, ако президентът бе показал малко владеене на фактите около Корейския полуостров. Тромавите му речи, че санкциите са накарали Ким да плаче и да преговаря за отказ от ядрено оръжие, се основават на свободните интерпретации на това, което южнокорейският съветник по националната сигурност смята, че е чул в Пхенян, а не са нещо, което излиза от самия севернокорейски режим, продължаващ да бъде венчан за ядрените оръжия. Администрацията заслужава по-голямо доверие за санкциите и кампанията на натиск, която организира, и да се надяваме, че изказванията на вицепрезидента Майк Пенс, че натискът ще продължи, без да стихва, докато има конкретни стъпки по ядрено разоръжаване, ще имат резултат. Но Ким може да постигне голяма победа, като просто убеди президента, че Пхенян би искал да обсъди превръщането на целия корейски полуостров в безядрена зона, ако САЩ първо преговарят за мирен договор, слагащ формално край на Корейската война. Истинската цел на Севера зад този на пръв поглед конструктивен ход винаги е била да се свърши с мандата на Съвета за сигурност на ООН от 1950 г., със съвместното командване на южнокорейско-американските сили на полуострова и с американския ядрен чадър над Южна Корея (това е част от всяко севернокорейско определение за „ядрено разоръжаване“ на полуострова). Пекин, Москва и някои представители на политическата левица в Сеул биха натискали твърдо за този дневен ред, докато консерваторите в Сеул и съюзниците на САЩ в по-широк смисъл ще се разтревожат. Има още половин дузина подобни капани в приговорите с Пхенян. Севернокорейските лидери имат опит в продължение на десетилетия в манипулирането на нюансирани споразумения, свързани с мандата на Съвета за сигурност на ООН и американските съюзи в Азия. Същото се отнася и за някои американски дипломати, но те едва ли ще бъдат в главната роля.

Изглежда, среща Тръмп-Ким ще доведе до конкретни севернокорейски стъпки към разоръжаване разоръжаване, но не познавам нито един опитен ветеран в политиката към Северна Корея, който смята това за вероятно. Или може би срещата Тръмп-Ким би вървяла по пътя на обещания от президента военен парад – променена от хладните умове в администрацията в серия от подготвителни срещи на по-ниско равнище, които не нанасят вреди. При всички случаи нека се надяваме, че театърът няма да отвлече вниманието на тези, от администрацията, които вършат необходимата работа за сдържането и възпирането на Северна Корея, защото много е вероятно за известно време да се наложи да разчитаме на тези стратегии.

------------

* Авторът е първи зам.-президент за Азия в Центъра за стратегически и международни проучвания и преподавател в Джорджтаунския университет. Бил е старши представител за Азия в Съвета за национална сигурност при президента Джордж Буш-младши. Коментарът е публикуван във „Форин полиси“.