Новото есе на Радан Кънев, чиято тема би следвало да бъде обединението на т.нар. десница, отново е посветено на ГЕРБ в голямата си част.

Дотук изненада няма.

Отново биват грозно обиждани 1,200,000 избиратели, които всъщност би следвало да са основен таргет на т.нар. десница, ако се следваше някаква базова политическа логика. Същите тези избиратели, видите ли, били конформисти, интересчии и бездушни само защото за пореден път са спрели идващата БСП разруха. 

И тук изненада няма.

Говори се за култ към личността и авторитаризъм, удобно забравяйки състезанието "кой звънна на Бойко най-много пъти и кой пи най-много кафета с него", състояло се в Реформаторския блок само преди 4 години. В което участваха всички лидери на Блока, без изключение.

Също без изненади, а и кой обича слабостите си?

Поставя се общ знаменател между ГЕРБ, ОП, БСП и ДПС. Удобно забравяйки, че ако не беше създаден ГЕРБ, сега щяхме да сме в трети мандат на Станишев с построен "Голям шлем" на Първанов - "Белене", "Бургас-Александропулис", "Южен поток" и "Набуко", с десетки милиарди нови дългове, а деленето в мижавата още тогава "десница" щеше да е все толкова досадно и безрезултатно, колкото е и сега.

Дребнаво и невярно, но пак без изненади.

Отново се приписват свръхестествени сили на всички, които са в тази т.нар. десница и не харесват Бойко Борисов /евентуално? вече? може би?/, които свръхестествени сили останаха дълбоко скрити в периода 2014-2016 г. по никому неясни причини. Защото ако политиците от т.нар. десница ги водеха националните интереси, а не апетитът за оглавяване на листи и местенца в кабинетите, щяха да са заедно и да са в парламента, откъдето сега надменно и напълно основателно им се надсмиват поредните политически еднодневки като Веселин Марешки.

Отново нищо интересно, пак атомите на Епикур.

Говори се за модел на партийни чиновнически назначения, удобно забравяйки как във входното антре на офиса на една партия от Блока имаше тетрадка, в която всеки пишеше къде и за какво иска да бъде назначен. Или как лидерът на друга партия назначи за министър съпруга на съдружничката си. Или лидерът на трета партия назначи бивша проститутка с нулева квалификация за шеф на оръжейна фирма. Да не говорим за модела "ДСБ минава в опозиция", при който знакови фигури от партията отказаха да освободят удобните кресла в кабинетчетата.

Досадно донемайкъде.

Не, сегашното управление далеч не е съвършено. Съвършенството е по силите само на Бог, нашия създател, и е видимо само в красивите мигове, в които политиката няма никакво значение.

Но т.нар. десница е много по-далеч от това съвършенство, отколкото са хората в така презираната от елитистите народняшка популистична десница, които печелят избори и променят страната си към по-добро според силите си и без до болка втръсналите аристократично позиране и латински цитати.

Иначе няма лошо да се изпънеш на пиедестала, твърдейки, че твоите сили са свръхестествени: по-висши, по-морални и много по-можещи.

Въпросът е в липсата на факти, подкрепящи тази все по-отблъскваща десните избиратели теза.

Защото и аз мога да летя и да местя сгради с поглед.

Само не ме карайте да го доказвам.

Благодаря.

Коментарът е от профила на Георги Харизанов във фейсбук. Заглавието е на редакцията.