Държавното дружество "Еко Антрацит" ще изхарчи 120-те милиона от бюджетния излишък, които получи през декември м.г., за преодоляване на екощети от рудодобива и въгледобива. Правителството е приело днес постановлението за промени в нормативни актове, с които това става възможно. Сумата е спестена в правителственото прессъобщение по темата.

Капиталът на "Еко Антрацит" беше 50 000 лева допреди няколко месеца, но с наливането на 120-те милиона фирмата, чийто персонал не надхвърля десетина души, ще "участва в преодоляването на екологичните последствия от рудодобива и въгледодобива и със собствени средства". 

Проектите, за които ще се разходват средствата, са: мониторинг и поддръжка на хвостохранилищата "Радка", "Елшица", "Медет" и "Елисейна", изграждането на хидротехническо съоръжение за отвеждане на високите води от язовир "Жеков вир", управлението и мониторингът на водите на рудниците "Медет" и "Елшица", рехабилитацията на корекцията на река Медетска, проектирането и изграждането на пречиствателна станция за замърсени води от рудник "Медет", техническата рекултивация на нарушени терени при "Мини Маришки басейн", шламохранилището на мина "Антра" и на терени в с. Бял извор, община Опан.

Част от предвидените дейности ще са насочени и към обекти в критично състояние, обусловено от свлачищни процеси, липса на преливни съоръжения, разрушена инфраструктура. Всички проекти са с висока обществена значимост и засягат трайно обширни територии, както и населението в районите.

Реализирането им гарантира както екологичните норми, така и изготвянето на оценка на рискове, свързани с управлението на съоръженията, уверяват от пресслужбата на Министерския съвет.

Колко опасни са хвостохранилищата

В България има около 50 хвостохранилища и според ПМС от 1992 г., препотвърдено от 2008 г. - около 10 минни предприятия трябва да бъдат ликвидирани и хвостохранилищата да бъдат рекултивирани. Именно на база постановлението на МС от 1992 г., което сега се изменя, се отпускат милионите днес.

Има поне десетина безстопанствени хвостохранилища, за които има само теоретичен план как да се действа и са опасни, защото не са под постоянен контрол, предупредиха преди години от организацията "България без цианиди".

Едните хвостохранилища са именно в региона Златица - Пирдоп, по течението на река Тополница, както и старата мина край Елшица към Панагюрище, където ще започне сега работата, а няколко са в Родопите. Хвостохранилище "Медет" е конструирано като чаша, много дълбоко надолу, и долният му край е една тръба, през която минава река Тополница.

Но освен хвостохранилищата другият проблем в България са рудниците, особено урановите, чиято ликвидация започна още при кабинета на Филип Димитров през 1992 г. Проблемът е с изтичането на подземните води от мините. "Хвостохранилището „Медет” е конструирано като чаша, много дълбоко надолу, и долният му край е една тръба, през която минава река Тополница”, коментира Попов. Той обясни, че в Наредба 7 на Министерството на здравеопазването от 1992 година се посочва, че отстоянието на хвостохранилищата трябва да е поне 3 км, но това не се спазва, като понякога разстоянието се намалява на по-малко от 1 км.