Руската компания "Газпром" задушава в продължение на години евергийните пазари в ЕС, пише изданието "ИЮ обзървър".

Това показват цитирани от него документи. Те се огласяват в момента, в който Еврокомисията се вглежда в новия проект на компанията - "Северен поток-2".

Във вътрешни документи на ЕК се споменават "практики на злоупотреби" от страна на "Газпром". Те излезли на бял свят на 10 април и са свързани с продължаващ 7 години антитръстов спор.

Документите включват и "Изявление със забележки" от 272 страници с дата 2015 г. - 4 години, след като представители на ЕС обискираха 20 офиса на "Газпром" в различни европейски градове и конфискуваха над 150 000 документа на фирмата.

Има и анекс от 5 страници, наречен "Предварителна оценка на ангажиментите, предложени от "Газпром".

В документа със забележките се казва, че руската компания затруднява трансграничната продажба на газ в България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.

Смята се, че "целта е да бъде сегментиран вътрешният пазар покрай националните граници", за да може "Газпром" да наложи "нечестно ценообразуване" в региона.

Твърди се също, че компанията "е превърнала доминирането си в лост, като е поставила условия за газовите доставки срещу някои несвързани с това ангажименти" от клиенти. Така Полша трябвало да отстъпи контрола върху Ямалския газопровод в Северна Европа.

В анекса подробно се обяснява как "Газпром" е използвала клаузи за направления, забрани за реекспорт, ограничения за измервателни станции и откази да промени местата на доставка, за да "сегментира" държавите от ЕС.

Дания, Финландия, Италия и Холандия също страдат от "значително" завишени цени, но Еврокомисията е рещила да изключи това от антитръстовата процедура.

"Нечестното и политически мотивирано ценообразуване (свързано с политиката на Русия в Централна и Източна Европа) е главно оръжие на корпоративната стратегия на "Газпром", се казва в анекса.

Решението на комисарката Вестагер

Маргрете Вестагер

Документът излиза на ял свят в момент, в който шефката на борбата с тръстовете - еврокомисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер, се готви да реши през април или май дали да бъде уредено споразумение с "Газпром" или да бъдат наложени глоби, които могат да възлязат на милиарди евро.

По същото време колегата на Вестагер - еврокомисарят по енергетиката Марош Шефович, полага усилия да гарантира, че новият тръбопровод на "Газпром" до Германия - "Северен поток-2", не води до нови руски злоупотреби.

Изваждането на бял свят на минали грехове на "Газпром" е добавка къмв натиска върху Вестагер да поее твърд курс.

"Вместо санкции... дружеско споразумение "Газпром"-ЕС", написа в туитър в отговор на огласяването на документите полският евродепутат Яцек Сариуш-Волски от партия "Право и справедливост".

"Северен поток-2"

Същевременно "Северен поток-2" ще съсредоточи 70 на сто от продажбите на руски газ за ЕС по германския марщшрут, ако бъзе изграден в Балтийско море през 2019 г., както е планирано.

Критиците се опасяват, че това ще помогне на "Газпром" да спре транзита през Украйна и да отреже държавите от Централна и Източна Европа по политически причини, както и да продължи със "сегментирането" на пазарите в ЕС в името на по-високи цени.

В свое изявление Марош Шефчович приветства изказването на германската канцлерка Ангела Меркел, която каза, че "политическите" и "стратегическите" аспекти на "Северен поток-2" трябва да бъдат по-сериозно обмислени.

Той разговаря по телефона и с руския министър на енергетиката Александър Новак, който го увери, че ще има "доставки без прекъсване на природен газ за Европа с транзит през Украйна след 2019 г."

Същто обеща ден по-рано и шефът на "Газпром" Алексей Милер, който е в санкционния списък на САЩ.

Обещанията на Москва

Източник от ЕС обаче заяви пред "ИЮ обзървър" че обещанията на Русия не са приети за чиста монета.

"Еврокомисията остава на мнение, че "Северен поток-2" не повишава нашата енергийна сигурност", сподели той.

И допълни, че обещанията на Новак и Милер са безсмислени.

"Ако транзитният маршрут през Украйна остане, законният въпрос е дали "Северен поток-2" е необходим и с какъв капацитет. Нашите оценки показват, че със съществуващия и бъдещ капацитет за внос ЕС ще има капацитет за 900 милиарда кубика газ годишно, докато нуждите ни за близо 400 милиарда", каза източникът.

Но предвид факта, че Германия и Русия имат законовите прерогативи да решават за тръбопровода, той допълни, че ЕС не може да смени картите, които е раздал, ъй като много неща зависят от националните правителства.