От Софийския градски съд (СГС) разпространиха становище във връзка със синхорнизираната атака по класически тертип на "кафяви" медии, удивително единомислени с председателя на КОНПИ Пламен Георгиев по дело за конфискация, засягащо войната межда Цветан Василев и... ясно кой (същия, който не е дори свидетел по делото КТБ, б.р.). Делото е един от около 140-те частни процеса, които се водят в СГС и се отнасят до фалиралата КТБ.

Става въпрос за това, че СГС дори не е решил казуса "неудобно", а просто упражни правото си да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург. С това за пореден път бе припознат от "здравите сили" като враг на всички видове право. Съдия Катерина Енчева спря делото, за да попита Съда на ЕС в Люксембург дали българският закон за конфискацията не противоречи на правото на ЕС.

А пък бившият прокурор Пламен Георгиев даде интервю, пълно с намеци пред обновения сайт "Правен свят", което пък даде повод на Съюза на съдиите в България да напише становище - включително и до ВСС и Еврокомисията, че независимостта на съда е застрашена от нападки от ръководителя на висш държавен орган.

В резултат на това Георгиев - чиито апогей в кариерата е прекратяването на преписката, касаеща Бойко Борисов и известна като "Ало, Ваньо", се оплака, че му ограничават правото на свобода на словото.

Сега съдът отговаря за броя на процесуалните действия, за това, че съдия Енчева, откакто е поела делото от начлото на 2017 г., е извършила голям обем работа, че препоръките на СЕС са именно такива.

Но ето какво пишат от СГС по въпросите - защо е "забавено" делото и не само:

Във връзка с медийни публикации относно продължителността и  движението на гражданско дело № 3406/2016 г. Ви информираме следното:

Делото е образувано на 17 Март 2016 г. по иск на КОНПИ (сегашно наименование КПКОНПИ) срещу 27 ответници, намиращи се на територията на три различни държави (България, Люксембург и Британски Вирджински острови). Исковата молба се състои от 471 страници, а  приложенията към нея са многобройни. Спазването на законните изисквания за размяна на книжа отнема значително време поради обема на документите, броя на ответниците и усложненията, свързани с връчването на книжа в чужди държави. Съдът се е произнасял неколкократно по искания на КОНПИ за допускане на обезпечителни мерки, във връзка с които произнасяния са подадени 17 въззивни частни жалби, които съдът е  администрирал чрез даване на указания за отстраняване на нередовности и  размяна на книжа между насрещни страни.

Настоящият съдия-докладчик е поел делото в началото на 2017 година и е извършил процесуални действия по искания за допускане на обезпечителни мерки, конституиране на трето лице – помагач, размяна на книжа, администриране на частни жалби. По искания на различни страни  и с оглед обема на книжата по делото сроковете за отговор на исковата молба са били продължавани, което допълнително е удължило времето за подготовка на делото в закрито заседание.

Преюдициалното запитване е отправено служебно и единствено по преценка на съда, като нито една от страните по делото не е правила такова искане.

Относно момента на отправяне на преюдициалното запитване следва да се имат предвид препоръките, издадени от Съда на Европейския съюз в Люксембург до всички национални съдилища, в които изрично е посочено, че искането за преюдициално запитване трябва да бъде направено, едва когато националният съд се е убедил, че тълкуването е необходимо и е установил какви са фактите и становищата на всички страни по делото и единствено националният съд решава дали, кога и какви въпроси да зададе.

В процедурата не е предвидено страните по делото  да изразяват становища пред националния съд дали да се изпрати запитването, тъй като приложението на правото е задължение на съда. На страните по делото се дава възможност да вземат становища по въпросите, поставени в преюдициалното запитване пред Съда в Люксембург, когато делото бъде образувано там. Процедурата за отправяне на преюдициално запитване е форма на сътрудничество между националните съдилища и Съда на Европейския съюз и цели уеднаквяване на практиката по приложение на правото на Европейския съюз на територията на всички държави-членки, напомнят от СГС.

И продължават:

На следващо място следва да се посочи, че това е поредното преюдициално запитване, направено от СГС. До този момент, съдът на Европейския съюз е отговорил с решения по следните дела: С-545/2007 г., С-449/2009 г., С-386/2012 г., С-554/2014 г., С-614/2014 г. и С-518/2016 г. и с определение по дело С-181/2009 г.

Определението на Софийски градски съд съдържа единствено изложение на становищата на страните, посочване на приложимото право, правни изводи относно приложимост на норми от европейското право и изводи за необходимостта от тълкуване на последните. Определението не съдържа  оценка на поддържаните от страните становища, нито изводи относно установяване на правнорелевантни факти.

По разпореждане на съда преписи от определението са изпратени на всички страни със съобщения от 26.03.2018 г. Актът е присъединен към електронната папка на делото и диспозитивът му е достъпен за всички, включително за медиите, на електронната страница на съда, раздел „Справки за дела“, подраздел „Справка за дело/документ“.

Необходимостта от съобразяване на българското законодателство с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 3 Април 2014 г.  е част от мотивите към  законопроекта за ЗИД на ЗОПДНПИ № 554-01-107/29.05.2015 г., въз основа на който са приети измененията в ЗОПДНПИ, обн. ДВ, бр.103/2016 г. В мотивите на законопроекта вносителите му изрично са посочили, че  „направените предложения са в синхрон“ с цитираната Директива.