Испания е наложила вето върху съвместната декларация, която ЕС смята да огласи със страните от Западните Балкани на предстоящата среща в София, съобщи в. "Ел Паис".

Мотивите нямат нищо общо с единната външна политика на съюза. А става дума за това да се избегне появата на името на испанския премиер Мариано Рахой в един и същи документ заедно с това на лидера на Косово, което Мадрид не признава като независима държава. Заради испанското вето ЕС ще излезе с ексклузивно комюнике, без да включва в него балканските страни.

Срещата "ЕС-Западни Балкани" - първата, която Брюксел провежда с този ключов за Европа регион, се превръща в по-проблематична от очакваното, отбелязва "Ел Паис". Има още четири страни, които отказват да признаят независимо Косово. Това са Румъния, Гърция, Кипър и Словакия. Испания обаче е единствената, която сериозно обмисля да не участва в срещата в София и която блокира съвместната декларация. Така твърдят дипломатически източници в ЕС. И допълват, че останалите 4 държави биха се съгласили с документа, ако правителството на Испания не бе я отхвърлило. Окончателното решение на Мадрид било взето на 19 април.

Най-вероятно Мариано Рахой ще напусне София, когато започне срещата на 17 амай с шестте старни от Западните Балкани - Сърбия, Черна гора, Албания, Македония, Босна и Косово. Той обаче планира да присъства на работната вечеря, която лидерите на 28-те страни ленки на ЕС ще имат на 16 май. По този начин става ясно, че Рахой не би искал да бъде равен на косовския президент Хашим Тачи.

Съвместните декларации от срещите на върха с трети страни са главното доказателство за взаимното разбирателство. Испанското вето, наложено най-вече поради вътрешни за тази страна мотиви, предизвикало безпокойство сред някои европейски държави. Макар Испания винаги да е имала резерви към Косово, което обяви едностранно независимост от Сърбия през 2008 г., позицията й сега е втвърдена заради напрежението в Каталуня. В европейските институции Мадрид винаги е гледал да бъде на страната на мнозинството и рядко е блокирал европейски инициативи. Но съпоставките, които в момента някои сепаратистки сили се опитват да направят между Каталуня и Косово, тревожат правителството на Рахой.

Напрежението се засилва в момент, в който Бръксел се опитва да протегне ръка към балканските страни, за да си изгради там влияние.

Документът, съгласуван от постоянните представители в ЕС на всички европейски страни, се опитва да се фокусира върху подхода на Съюза към този регион, който в продължение на много десетилетия е бил източник на конфликти. Като противодействие на липсата на съвместен документ в декларацията на лидерите на 28-те страни членки се поставя въпросът за нова балканска среща на върха през 2020 г. Макар Испания да приема тази формулировка, нейното желание е да има документ на ротационното председателство на ЕС - българското, без обаче да бъде споменато изрично за придържането към него на всички европейски лидери. В окончателния текст се говори също така за новата стратегия на Еврокомисията към Западните Балкани, в която се споменава за възможно приемане в ЕС през 2025 г.

„Не коментираме медийни публикации. Подготовката на срещата към момента върви много добре“, заявиха за Клуб Z от българското Министерство на външните работи.