Една от темите, с които властта периодично ни тъпче - и наднормено вдига рейтинг, е тази за храните като за "второ качество" европейци. Преди година пак беше същото, преди-преди-година - пак. И тази седмица отново. И другата, когато всичко това ще бъде... "надградено" в конференция "Двойният стандарт при храните в ЕС - да сложим проблема на масата", където ще се изявят високопоставени лица, сред които министърът за европредседателството Лиляна Павлова и омбудсманът Мая Манолова.

И поставят проблема в рамките на европредседателството - за да сме "достойни, равноправни европейци". 

Неписано правило е, че от евтини пропагандни теми се дебелее най-бързо на рейтинг. 

В сутрешното меню една от най-гледаните телевизии ни сервира изследване със съмнителна стойност на Българската агенция за контрол на храните (БАХБ), и в добавка още от същото - министърът на земеделието и храните Румен Порожанов. Емоционален преразказ с елементи на разсъждение по изследването, две-три шарени картинки, които минават за инфографики, и натъртване на някои изводи.  

Омбудсманът Манолова прегърна темата в стил "Малкият източноевропейски човек срещу могъщите транснационални компании". А Лиляна Павлова бравурно приглася, на крак, о парии презрени, за повече ядки в шоколада, защото:

"... дори в млечния шоколад с ядки, който се предлага в България, ядките са с шест по-малко. Да не говорим, че в нашия шоколад няма и капка масло!" 

В изследването, озаглавено: "Основни резултати от проучването за наличие на "двоен стандарт" при предлаганите на българския и европейския пазар храни, липсва информация коя лаборатория го е правила. В състава на БАХБ има 14 акредитирани лаборатории, но нито една не е посочена като изпълнител.

Изследвани са 53 храни и напитки (!) - предишния път бяха 30 (!), пренебрежимо малко, и дори не са основни хранителни стоки. И пак същите глупави заключения, които не отчитат ставките за ДДС в страните, оборотите, особености на пазара, и пак почти същите продукти - шоколад, сокове, безалкохолни, и пак липсва ясна информация за методите на изследването, и пак... 

Когато дефицитите на икономическа грамотност сред журналисти се комбинират с пропагандни клишета на властта, се получава хорово пеене - и ехото му в страна на последно място в ЕС и на Балканите по медийна свобода.

Време е да видим какви ги върши Българската агенция за безопасност на храните, кога ще бъде приет окончателно Законът за храните, пуснат на първо четене миналата есен. Кога най-сетне България ще транспонира европейския регламент 1169, приет през 2011 г., налагащ изключително подробни и в услуга на потребителите етикети. Тия етикети трябваше да ги има от 13 декември 2016 г., когато влезе в сила регламентът, а вече сме 2018-а.

Това е сериозно изпитание и този ангажимент е не само за българските, но и за всичките около 260 000 малки и средни предприятия в сектора на храните и напитките в ЕС - те са задължени да създадат нови етикети или да актуализират съществуващите. Този процес в България е в ледената епоха, а е на практика сложен и ще обремени с допълнителни разходи производители и търговци.

Представете си, че правите бисквити например. Ще трябва да занесете продукта си в лаборатория - надяваме се, не в тази, която е правила посоченото по-горе "изследване", която да го анализира за необходимите хранителни вещества и стойности. При всяка промяна на рецептата обаче, ще трябва да повторите процеса. Освен това друг консултант ще трябва да вмести хранителните вещества в етикет и т.н.

Има ли административен капацитет в земеделското ни министерство и БАХБ, който да управлява този процес в полза на бизнеса и потребителите? Това е въпросът, който да сложим на масата.

Вместо това Порожанов се явява по форуми, на които казва: "Да на българската храна, защото е най-вкусна!" - и по телевизора, където насажда внушения, от които би следвало да умозаключим горното. 

Министър Павлова подгрява няколко дни след Порожанов:

"Ние не можем да позволим и да приемем, че един детски плодов сок у нас се продава на цена 60% по-висока, отколкото в Италия, Австрия, Германия и Чехия. Или, че купуваме почти три пъти по-скъпо макаронени изделия. Това не можем да го допуснем".

Наистина ли човек с диплома на икономист - завършила е "Международни икономически отношения" в УНСС, твърди, че държавата ще се намесва в ценообразуването в една, да речем, дефинитивно пазарна икономика. О!

Цялата тази junk food върви за вътрешно-пропагандно гушене и зацапва добре картината за контрола върху качеството на храните и качеството на контрола, осъществяван от БАХБ. Извайва един стероиден релеф на патриотизма ни и събужда носталгия по ония истински шоколадови яйца от "Кореком".

Вносът на палмово масло и сухо мляко расте в геометрична прогресия на намаляването на овцете и кравите в България. С контрол от страна на БАХБ бихме могли например да сме информирани колко истински млечни продукти и колко от растителни мазнини има в печивата, които ни предлагат безброй заведения - кифли, сиренки, соленки, банички, кроасани и пр.

За разлика от други държави, където влагането на такива мазнини в млечните продукти е забранено, в България е разрешено, стига да са изложени на рафт за имитиращи продукти или продукти с растителни мазнини. Или да го има на етикетите. Но по традиция не се спазва - и е работа на инспекторите на БАХБ да ни гарантират, че не сме мамени непрекъснато. Големите вериги спазват тези правила, но в много други се продават тонове имитации на млечни продукти, които БАХБ не контролира - а това й е работата.

Да припомним какво би се случило с етикетите на продуктите у нас, ако директивата най-сетне бъде приложена. Тези изисквания биха били в сила и за храната, която се предлага в заведенията, при кетъринг или доставка в къщи. Ето някои от тях:

1. Списък на съставките.

2. Височина на буквите най-малко 1.2 мм за задължителната информация. 

3. Ако продуктът е замразяван няколко пъти, посочва се датата на първото замразяване.

4. Посочва се източникът на растителните мазнини, дали са претърпели изцяло или частично процес на хидрогенизиране. 

5. Информация как да се съхранява продуктът, когато вече е отворен.

6. Изписва се страна или мястото на произход на прясното месо, млякото и изобщо когато липсата на посочване може да заблуди потребителя. Това означава, че когато непакетирано месо от магазин, трябва да е обозначено дали е било внесено замразено от чужбина или е от ферма на 100 км от София. А липсата на посочване наистина заблуждава - например когато върху пакет боб с име "Добруджанка" е пропуснато да се отбележи - или е отбелязано с микроскопичен шрифт, че страната на произход е Китай.

7. Обявяване на хранителната стойност - за повечето препакетирани и преработени храни. На опаковките задължително трябва да има подробна информация относно енергийната стойност на продукта и количествата на мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол. Ако желае, производителят може да предостави и допълнителна: като например количествата на мононенаситени мастни киселини, полиненаситени мастни киселини, полиоли, нишесте, фибри, витамини и минерали.

8. Задължителните данни за наименование, нетно тегло и действителното обемно съдържание на алкохол да са включени в едно и също зрително поле.

9. Разбираемо представяне на алергените в списъка на съставките (например: соя, ядки, глутен, лактоза) и подчертаване по шрифт, стил или фонов цвят - както за предварително опакованите храни, така и за неопаковани, които се предлагагат в ресторанти, кафенета, заведения за обществено хранене.

10. Списък на наноматериалите в съставките.

Така че вместо да констатират, че в бързо замразените багети на българския пазар има по-малко колбас и твърдо сирене за сметка на повече чушки, доматено пюре и "хлебна база", подведомствените на Порожанов да проверят има ли истинско сирене и извара в мазните банички, които са на всеки ъгъл например. А ако няма, нека производителят бъде задължен да ни го съобщи.

Свършете си работата, снабдете продуктите и храните на българския пазар, онлайн магазини и заведения с подробни и изчерпателни етикети (ето и тема за предаването "Чети етикета"), следете дали съдържанието отговаря на опаковката, а ние сами ще решим какво да купуваме. Информиран избор - това е европейско. 

П.С. Надяваме се г-жа Павлова да открие капка истинско масло в някой пакетиран шоколад. За да се почувства истински европеец.