Завършена в първите дни на 2018-а, в навечерието на 24 май излиза новата книга на Георги Господинов. „Всичките наши тела“ (изд. „Жанет 45“) разказва 103 свръхкратки истории – смешни и абсурдни, меланхолични и иронични, в стила, познат ни от „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и „Сляпата Вайша“.

Защо не роман, а къси разкази?

Вероятно заради времето на социалните мрежи, в което думите са изхабили значението си, защото всеки говори твърде много и няма начин да спре.

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така”, казва Господинов.

„Ангелът на непрочетените книги“ е един от пъвите разкази, които би било любопитно да прочетем от един от най-четените български автори. Ще бъде отрезвяващо да се погледнем в огледалото на разказа „Избрани автобиографии“. Бихме се опитали да гадаем за съдържанието и по други от заглавията във „Всички наши тела“:

„Преброяване на нощната стража“, „Трите пъти, в които Х.Х. беше щастлив“, „Страхът на коректорката от грешка“, „Петел в Пирогов“, „Гинко Билоба в Ню Йорк“… Но по-добре да изчакаме книгата.

Свръхкратки разкази – за дълго или за кратко четене? Или за писане?

Писателят обяснява „кратките истории“ с първата глътка въздух, след като извадиш главата си от …кофа с вода:

„Като деца се надпреварвахме кой ще издържи повече под вода без въздух. Потапяш главата си, при липса на море – в цинкова кофа, бучене в ушите, клаустрофобия в гръдния кош, не дишаш половин минута, минута, някои минута и половина, горе-долу колкото трае една кратка история, и бързо вдигаш глава, връщаш се в живота. Първото вдишване е рязко и припомнящо. Нещо такова трябва да е с кратките истории. Няма да се удавиш, но след всяко потапяне вдишваш като за първи път”.

„Всичките наши тела” е завършена през януари в Ню Йорк, където Георги Господинов печели една от най-престижните писателски стипендии в света, на Нюйоркската обществена библиотека. В момента той все още е в Америка, идва си в средата на юни, за да представи лично новата книга.

Първите ѝ читатели са поети.

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство. Един особен, още по-чувствителен, по-вътрешен поглед. Усет, нюх, интуиция, прозорливост… Близки до предишните книги на Георги Господинов и в същото време нещо съвършено ново“, казва за нея Иван Теофилов.

„Нито един фалшив тон“, гласи мелодията ѝ, според слуха на Марин Бодаков.

„Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време“, я усеща Бойко Пенчев.

Площад Славейков.