Съществува реална опасност през тази година Военновъздушните сили да не успеят да изпълнят задачите си по охрана на въздушното пространство на България, а оттам и на НАТО. Това се казва в доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г., който бе приет от правителството и предстои да бъде гласуван от парламента.

"Съществува реална опасност през 2018 г. да се стигне до невъзможност за осигуряване с радиолокационна информация на системата за командване и управление на Военновъздушните сили, което може да възпрепятства надеждното изпълнение на задачите по охрана на въздушното пространство на Алианса. Комуникационната, информационната и навигационната система на Военновъздушните сили осигурява необходимите условия за функциониране на системата за командване, управление и провеждане на полети на военните летища. Техническата поддръжка и развитието на основното комуникационно и навигационно оборудване на Военновъздушните сили са от важно значение за изпълнение на поставените задачи и поддържането на високо ниво на качество на осигуряване на полетите."

Това се изтъква в доклада. Отбелязано е и незавидното състояние на авиацията, както и това, че небето ни бе пазено от съюзнически сили. Това става на фона на забавения с близо година проект за купуване на нови изтребители и сключения в началото на годината договор с руската компания РСК-МиГ за поддръжка и ремонт на съветските ни самолети МиГ-29. Договорът е за 3 години и е на стойност 81 млн. лв. 

По отношение на новите изтребители се казва, че е предвидено придобиването на 16 бойни самолета на два етапа. За първия етап е предвидено придобиването на 8 (9) бойни самолета в рамките на 1,5 млрд. лв.

"Към 31 декември 2017 г. е реализирано значително закъснение спрямо утвърдената времева рамка за изпълнение на проекта и утвърдените за 2017 г. финансови средства не бяха усвоени. Поредното рестартиране  на проекта повишава риска от забавяне модернизацията на Военновъздушните сили и възможностите за изпълнение на съюзните ангажименти по охрана и отбрана на въздушното пространство", пише още в доклада.

В доклада за състоянието на въоръжените сили се посочва още, че България остава далеч от изпълнението на поетия на срещата на върха на НАТО в Уелс ангажимент да отделя 2% от БВП за отбрана. Все още има проблеми с неокомплектоваността на личния състав, която е 20%. Най-тежко са засегнати Сухопътните войски, които имат най-голям принос към мисиите на НАТО и ЕС и за охрана на границата. Доброволният резерв остава попълнен едва на 17%.

В доклада се посочва, че Кримският полуостров е незаконно анексиран. 

"Кризисните процеси в Близкия изток, Африка и в някои страни от Централна Азия, наред с влошаващите се икономическа и хуманитарна обстановка, оформиха зона на нестабилност в регионален и глобален план. Хибридните заплахи в почти всички свои прояви, но особено международният тероризъм и киберпрестъпността, оказваха съществено влияние върху средата на сигурност", се казва още в документа.

Отчита се, че Балканският полуостров е оперативно поле за работа на редица разузнавателни служби.

"Активността им представлява траен риск за сигурността и на нашата страна. Запазиха се някои от рисковете за дестабилизиране на обстановката в страни от Западните Балкани поради прояви на национализъм и наличието на междуетнически и религиозни противоречия. Действията на външни сили, насочени към дестабилизиране на политическия процес и на етническо и религиозно помирение, както и за разпространяване на радикални идеологии и практики, представляваха потенциален рисков фактор за сигурността в региона. Замразените конфликти в постсъветското пространство продължиха да бъдат източник на напрежение. Незачитането на териториалната цялост на независими държави, провеждането на информационни операции и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността на европейския континент", пише още в доклада.

През отчетния период в Министерството на отбраната са извършени дейности по възлагане на 90 обществени поръчки с обща прогнозна стойност 146 млн. лв. без ДДС. Сключени са 109 договора, 2 рамкови споразумения и 24 допълнителни споразумения с възложител министърът на отбраната на стойност 82,4 млн. лв. От откритите процедури за възлагане на обществени поръчки са прекратени 21. Основните причини са липса на реална конкуренция, липса на подадени оферти или липса на оферти, отговарящи на посочените изисквания, отказ на избран изпълнител да сключи договор, липса на възможност за осигуряване на обема от средства.