Българинът запазва в голяма степен възрожденската си вяра в науката като източник на по-доброто бъдеще на човечеството. Това сочат данните от проучване на "Алфа рисъч" по повод 24 май. За 52% от българите науката най-добре се описва от думата "прогрес". Подобно е отношението и на още 21%, които избират  романтичното определение "слънце", както тя е определена в стих от "Върви, народе възродени". За едва 9 на сто научните открития са преди всичко "риск". 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават.

Книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуството. За последната година 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо 2014 г., а почти всеки втори (46%) е купил книга - покачване с от 9% спрямо 2014-а. От сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите - с фолклорна, рок, естрадна, популярна и пр. музика - 47%, или с около 7 на сто повече отпреди четири години. 

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са се докоснали до оперното и балетното изкуство или класическата музика.

32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални или други състави.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45 и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места такива дейности изобщо липсват.