В Европа все повече се налага убеждението, че към една категория общества или граждани трябва да се отнасяме с пренебрежение или снизходително съжаление. Тази категория е географски определена - Изток. В Брюксел, Париж, Берлин и на други места в западната част на континента стана почти народна мъдрост твърдението, че източноевропейците са виновни за проблемите на Европейския съюз. Вярно ли е това?

През миналата седмица Еманюел Макрон, застъпникът на либералната демокрация в Европа, отрази това покровителствено западно отношение:

"През последните 15 години видяхме, че представата, че непрекъснато трябва да бъде разширявана, отслабва Европа", каза той.

Възходът на популизма в бившия Източен блок е аргумент в полза на твърдението, че ако страните от Централна и Източна Европа не членвуаха в Европейския съюз, нещата в блока щяха да вървят много по-гладко. Затова може би е време да разбием няколко стереотипа.

Няма да отричаме, че има сериозни проблеми. Срещу ултраконсервативното националистическо правителство на Полша бе започната процедура по член 7 от Договора за ЕС за нарушаване на върховенството на закона. "Нелибералната демокрация" на Виктор Орбан в Унгария предизвиква много проблеми.

Догодина ще отбележим 30-годишнината от революциите през 1989 г., които доведоха до обединението на Европа. Но сега изглежда, че тази годишнина ще бъде помрачена от язвителност и напрежение.

Изтокът има един вид подчинен статут. Централно- и източноевропейците по тази логика просто не разбират европейския проект: те са вътре само заради парите, те не си сътрудничат с Брюксел, причиняват само главоболия, ксенофоби са и копнеят за авторитаризъм... Колко би бил успешен Съюзът без тях!

Но не забравяме ли нещо? Погледнете резултатите от последните избори в Италия: антиимигрантите популисти и крайнодесните екстремисти формираха правителството в третата най-голяма икономика в еврозоната. Ами Австрия, където крайнодясната Партия на свободата държи ключови министерства? В Германия крайнодясната "Алтернатива за Германия" не само има 92 места в Бундестага (за пръв път от Втората световна война крайнодясна партия влиза в германския парламент). Идеологията й влияе на подготовката на управляващия в Бавария Християнсоциален съюз за предстоящите регионални избори. Франция също, въпреки поражението на Марин льо Пен, съвсем не се е оттървала от ксенофобските настроения.

Да приписваме вината за всички беди на Европа на източноевропейските държави е опростенческо и до голяма степен неискрено. Освен това възприемането на Европа като разделена на Изток и Запад носи риск от още по-големи разделения, които проевропейците уж искат да намалеят.

Ако не игнорираме собствените си грешки, това може да помогне за възобновяването на чувството за колективно начинание, чиято липса силно се усеща напоследък. Да си спомним 2005 г., когато френските и холандските граждани, не новоприетите източноевропейци (на референдуми), блокираха продължаването на европейската интеграция, като отхвърлиха предложението за европейска конституция. Нито пък Централна и Източна Европа представляват хомогенен блок. Словакия е член на еврозоната. Много източноевропейски страни, най-вече балтийските, оказват солидна подкрепа на проекта за обща европейска отбрана.

Отношенията между Изтока и Запада са толкова обтегнати, че е по-голямо изкушение да се оплакваме от последствията на обединението на Европа, отколкото да го приветстваме като огромно постижение за свободата на нациите да избират своята собствена съдба в сърцето на континент, опустошен от войната и тоталитаризма през ХХ век.

Популистите в Източна Европа се хранят с раздразнението на хората (заплатите са много по-ниски, затова догонването на Запада изглежда безкраен процес). Те използват и спомените за исторически несправедливости - разбираемото чувство за изоставеност след Втората световна война, чувството, че причината Европа да напредне толкова през втората половина на ХХ век е, че е оставила своята по-бедна източна половина да страда под диктаторски режим, с други думи - пожертвана е.

Западноевропейците смятаха, че психологическата пропаст, причинена от разликите в историческото развитие, щеше да е по-лесна за преодоляване. За Източна Европа, която още преодолява травмата от престъпленията на нацизма и сталинизма, това е невъзможна задача.

Това не значи, че трябва да си затворим очите за отстъплението от демократичните ценности. Европейският съюз трябва да защитава ценностите си, ако иска да оцелее. Но признаването на изпитанията, които нашите източни партньори са преживели, и отдаването на заслуженото на хората, които направиха промяната през 1989 г. възможна, може да е начало на дългия път за запълване на пропастта.

В Братислава наскоро срещнах писателя Федор Гал, един от героите на протестите в Чехословакия през 1989 г. Когато го попитах за напрежението между Изтока и Запада в съвременна Европа, той каза следното:

"Трябва да разберем, че Европа е път, не само източник на пари."

Ако искаме да намерим начин да комуникираме помежду си, вместо само да се караме за пари, трябва да покажем, че разбираме историята на другия. Осъждането на нарушенията, когато има такива, е необходимо, но не е достатъчно. Ние, западноевропейците, носим нашия дял от отговорността за проблемите на Европа. И трябва и ние да разберем, че европейският проект е път.

---

*Коментарът на френската журналистка и специалист по Източна Европа Натали Нугеред е публикуван в британското издание "Гардиън". Тя работи като кореспондент на в. "Либерасион" в кавказките страни, след това става първата жена главен редактор на авторитетното френско издание "Монд". От напускането на поста през 2014 г. работи като колумнист в "Гардиън".