Една от причините, поради които демокрациите не успяха да отговорят адекватно на вълната от глупости и дезинформации от Русия, е, че не е известно кой е ответният удар. Няма отговор в стил „око за око“. Президентът на Русия например излъга за инвазията в Украйна – мъжете в униформи, които се разхождаха из Крим, бяха просто войници в отпуск – каза Путин, - които вероятно са си купили въоръжение от магазина. Когато обаче връчи медали на същите тези войници само няколко месеца по-късно, каква би била адекватната и премерена реакция? Да му се отговори с фалшиви новини от другата страна? Да разкажем много измислени истории за Владимир Путин, просто за да видим коя ще мине?

Досега повечето западни държави избягваха официалното тролене и откритото мошеничество, които руснаците използват редовно. Вместо да произвеждат дезинформация за борба с дезинформацията, повечето западни журналисти се насочиха още по-усърдно към проверката на фактите, защото вярваха, че в един все по-нестабилен свят те трябва да се придържат, докато могат, към истината.

Но сега украинските служби за сигурност нарушиха това табу и ни произведоха огромна тролска изненада. Точно така изглежда една операция по контра-дезинформация в стила „око за око“.

Ето какво стана: Преди няколко дни чухме ужасната новина, че непримиримият опозиционен руски журналист Аркадий Бабченко, който живее в Киев, е убит в дома си. Неговите приятели изпаднаха в скръб. Написаха му некролози. Учредиха се грамоти, измислиха се награди на негово име. Чужди дипломати изказаха загриженост и гняв. Разбира се, руските медии избухнаха в познатия стил за „хаоса“ в Украйна и за „провала“ на украинските власти. Безпокойството сред украинските журналисти бе истинско, а нервността бе заразна. Когато казах, че пътувам към Киев, получих съобщения: Пази се!

В сряда вечерта украинските служби за сигурност преобърнаха всичко с краката нагоре. Те обявиха на пресконференция, че Бабченко не е мъртъв. Убийството му е било постановка, за да бъде задържан наемен убиец, на когото били платени 40 хиляди долара, за да го убие, но е планирал и други убийства. Бабченко влезе в стаята. Хората ликуваха, а службите за сигурност злорадстваха. Казаха, че били направили постановката с убийството, за да заловят посредника, който е платил на бъдещия убиец.

Освен това, разбира се, най-после са направили руснаците да изглеждат глупави, а те – умни. Какъв „хаос“? Какъв „провал“ сега? Те бяха убедили света, че Бабченко е мъртъв, изненадаха всички, задържаха престъпник. И понеже службите за сигурност са под директния контрол на президента на Украйна, така те може би му помогнаха и за предстоящите избори – не бива да пропускаме този елемент. Един украински депутат гордо сравни „ужилването“ с нещо, което Шерлок Холмс би направил.

Но в същността си тази операция има много повече общо с руско активно мероприятие, дори съветско, отколкото на украинските власти би им било приятно да признаят. Както ми каза един украински журналист – така е, когато поставяш целта пред средствата. Целта е ок - залавянето на убиец. Но средствата – фиктивна смърт, нагласени новини – ще намалят още повече и без това микроскопичните равнища на доверие, които украинците имат към своите власти и медии.

Никой не помисли за страничните щети. Никой не се запита дали някой ще повярва на службите за сигурност следващия път, когато ни съобщят за убит журналист. В страна, в която наистина убиват журналисти, не е ясно дали някой изобщо ще вярва повече на журналистите, със сигурност не и на Бабченко.

Не е ясно дали чуждите дипломати, които побързаха да съчувстват с публични изявления, ще простят скоро на правителството на Украйна. Никой все още не е обяснил не е ли имало друг начин да се залови престъпникът – без такива крайности и с по-малко щети. Все пак, други държави успяват да хващат убийци и без да правят постановки с фиктивна смърт на известни хора, като така предизвикват национална и международна скръб.

Тази история не е приключила. Разказът на наемния убиец, детайлите от заговора, реакцията на украинската публика все още са неизвестни. Но докато неизвестните едно по едно отпадат, следете внимателно, защото този случай е чудесен пример - ако си решил да тролиш руснаците с руските методи, точно това е начинът. И за това се плаща висока цена.

...

Коментарът е публикуван във "Вашингтон пост". Преводът е на Клуб Z.