За германците, или поне за повечето, домът не е крепост – 57 процента живеят под наем. За тях важни са разположението, инфраструктурата и пейзажът. Това търси и фрау Кнауф.
Време, стрес и здрави нерви - от това задължително има нужда всеки, на когото му предстои да сменя жилището си в Германия, независимо по какви причини. Те, естествено, могат да бъдат всякакви - лични или служебни, финансови или естетически. А може да бъде и каприз на хазаина, решил да си ползва жилището за собствени нужди, в който случай наемателят няма никакво право на претенции.
Номер едно в програмата е многочасовият престой в интернет, където фрау Кнауф е бомбардирана от оферти, но трябва и много да внимава – за вече споменатото разположение, за инфраструктурата, за годината на строителството, за последния извършен ремонт, за широчината на вратите - ако през тях, например, трябва да минава инвалидна количка, или дали се толерират наемателите пушачи. Никой не може да забрани този порок в рамките на четирите стени, но пушенето може да се окаже неупомената причина за отказа на наемодателя да одобри съответния наемател. И само между другото - 75 процента от германците, които пушат, не го правят вкъщи, а навън: в градината или на балкона. Но това е друга тема.
В качеството си на търсачка на жилище в Германия фрау Кнауф има едно основно предимство: тя е германка и по този показател е неуязвима. За разлика от пришълците, които ако не по името, най-късно при първата среща могат да бъдат „отсяти“ от хазаина. Чиито изисквания са всичко друго освен скромни, а основното е - сигурността в постоянните доходи на бъдещия наемател, във връзка с което задължително трябва да се представи удостоверение за приходите. Затова се получава така, че 18 процента от търсачите на жилища в Германия дават измислени данни /по отношение на работата си, пушенето или притежаването на домашно животно/, за да могат да се сдобият с бленувания дом. А честните са принудени да останат в по-малкото жилище, макар да им трябва по-голямо - понеже, например, младо семейство с бебе е всичко друго освен предпочитан наемател, ако доходите на родителите са ограничени. В още по-сериозно положение са самотните майки, една от които споделя, че чула как хазаинът би предпочел в жилището му да има по-скоро куче, отколкото дете. Правото да решава обаче е единствено и само негово.
Освен това трябва много да се внимава с брокерите, които даже се случва да преследват нечисти цели - под маската на посредник да търсят всъщност секс с привлекателната потенциална наемателка, или пък да се появят в не най-трезво състояние - случай, който намери и място в пресата. Както споделят потърпевши - случвало им се е да минат през 23 огледа на жилища, докато стигнат до целта, а брокерът съвсем не винаги е гаранция за друго, освен за това, че наличието му значително оскъпява сделката.
Цените на наемите в различните региони на Германия /както и в рамките на съответните градове/ са почти фиксирани - пак от интернет може да се установи откъде докъде варират и всеки спазва границите. Като от решаващо значение може да се окаже дали жилището е на единия или другия бряг на реката, колко далеч е най-близкият супермаркет и дали има удобни връзки до гара или летище. Важно е също наоколо да има лекарски кабинети или, например, бензиностанция, защото когато в неделя всичко друго е затворено, насъщното може да се намери само там, макар и тройно по-скъпо.
Фрау Кнауф би предпочела да има гараж - срещу около 30-50 евро месечно, както и балкон, макар германското време да не е най-щедрото. Вероятно би искала да има и коте или куче, но строгите наемодателски правила в никакъв случай не работят за нея - повечето хазаи не допускат домашни животни, а ако има изключения, те са съпроводени отново от специфични изисквания - куче е разрешено, но само конкретно куче. Щом бъде сменено, трябва и ново разрешение.
Ако наеме апартамент, на фрау Кнауф ще ѝ се наложи да свиква и с общността в кооперацията - със съседката отдолу, чувствителна към всякакъв шум, освен произвеждания от нея самата; със съседите отдясно, които обичат дни наред да се веселят всяка вечер с приятели и т.н. Редът за спазване на покоя важи от 13 до 15, през останалото време през деня всеки е свободен максимално шумно да коси или да почиства грижливо /и пак шумно/ колата си на улицата. Пак между другото - ако няма гараж, фрау Кнауф е желателно да паркира колата си точно пред наетото жилище, защото ако случайно „интервенира“ на отсрещния тротоар, на сутринта като нищо я чака счупено задно стъкло. Не преувеличавам - германските правила обхващат материята в пълната ѝ цялост и дори посоката, в която е паркирана колата на улицата, може да се окаже фатална, ако не съответства, и да докара оплакване от съсед до полицията.
Все пак защо повечето от германците предпочитат да живеят под наем? Обяснението изобщо не е сложно и е свързано с икономическата логика - не им е изгодно да са собственици, макар лихвите за кредитите /както и за депозитите/ в момента да са нищожни. Съотношението 43 процента собственици срещу 57 на сто наематели е почти непроменено от десет години насам. А немалка част от тези, които живеят под наем - всеки трети - би могъл теоретично да си позволи покупката на собствен дом. Има и изчисления, сочещи, че за покупката на жилище стигат пет годишни нетни заплати, но вече оттам нататък започват вариациите според нивата на цените в съответната провинция. Средната цена за застрояването на квадратен метър е 129 евро, но в Дюселдорф, например, е почти 700. Затова и хората си правят много внимателно сметката, отчитайки включително какви са перспективите за развитие в техния регион или техния град. И ако Падерборн, например, е оценяван като много перспективен, в Дортмунд, известен включително с това, че е сред основните дестинации на пристигащите в Германия български и румънски роми, бъдещето на инвестициите било по-скоро рисково.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни