Когато председателката на опозиционната БСП Корнелия Нинова ви казва, че е "нужно ангажиране на българските фирми тук, в България, в процеса на модернизация и закупуване на военна техника", а премиерът и председател на управляващата ГЕРБ Бойко Борисов - че "искаме български учени и специалисти да се ангажират при модернизирането на военна техника", те говорят за едно и също. Нарича се офсет.
Напоследък съвпаденията между опозиция и управляващи станаха толкова много, че май единствената разлика между БСП и ГЕРБ е, че Нинова не харесва Борисов. Или обратното? Защото, като започнем от нездравото им влечение към Вишеградската петорка, продължим през проекта за АЕЦ "Белене" и ново газово трасе от Русия, тъждествата станаха твърде много.
На теория офсетът е чудесна работа. Директен, което означава закупуване на техническо оборудване, материали и услуги за целите на отбраната и сигурността, които плаща страната купувач, индиректен - инвестиции в местната икономика, или пък комбинация от двете. Договаря се за размера на сделката плюс 10-15% отгоре, а може и повече. Но тенденцията вече е да е под стойността на сделките.
Позитивният ефект от офсета зависи от две важни условия - какво ще договори изпълнителната власт в контрактите и как ще упражнява контрол, за да бъдат изпълнени. Така че да, податливостта на корупция вреди на националните интереси в тези мултимилионни сделки.
ЕС преосмисли политиката си по отношение на офсетните програми - известно е негативното отношение на Брюксел към тези практики, които вредят на конкуренцията, повишават цената на сделките и полският експерт Ярослав Крук дава някои разяснения по въпроса:
"От една страна, съществена характеристика на офсетните практики... е да налагат допълнителни задължения на чуждестранните доставчици, чиято цел е да укрепят индустрията на националната отбрана. От друга страна, основната задача на ЕК е да осигури правилното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки, включително разпоредбите относно свободата на движение на стоки и услуги, които формират основата за правилното функциониране на вътрешния пазар. По този начин дискриминационното третиране на стопанските субекти от други държави членки - тъй като те са чуждестранни лица - с цел укрепване на собствената отбранителна промишленост е естествено неприемливо. Следователно Европейската комисия многократно посочва, че компенсаторните практики са в разрез с основните принципи на първичното право на ЕС."
Но, от друга страна, чл. 346 от Договора за присъединяване към ЕС прокламира, че:
"всяка държава членка може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими за закрила на основните интереси на своята сигурност, свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали; тези мерки не могат да влияят неблагоприятно на условията за конкуренция във вътрешния пазар относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели".
Три от Споразуменията са надлежно изпълнени и отбелязват значително преизпълнение на договорените офсетни задължения, а едно Споразумение се изпълнява и в момента (вече извършени по него офсетни дейности - 56.5%), съобщават от МИ.
Инвестициите по офсетните програми не може и не бива да са обвити в конфиденциалност. Става въпрос за разходване на публични средства и данъкоплатците трябва да знаят дали тези фирми са спечелили търга за доставка на военна техника с обещания да садят рози, да инвестират в автосервизи или друга доза "прах в очите", или наистина се откриват работни места в дългосрочен план, в производства с висока добавена стойност.
Всъщност най-големите проблеми дойдоха от най-голямата сделка, по която се стигна и до арбитражно дело - с Eurocopter, настояща Airbus Helicopters, където офсетното споразумение беше за 360 млн. евро - 254 млн. евро по директен офсет, и около 106 милиона - индиректен. (Наблюдаван от Корнелия Нинова, докато бе заместник на Овчаров.) Срокът на изпълнението му беше 10 години, тоест би трябвало да е приключило. И още през 2007 г. бе установено, че точно в индиректния - инвестициите в местната икономика, нещата не вървят. Трябваше да изминат още десет години, за да се размърда държавата и да заведе арбитражно дело.
В края на май "Капитал" съобщи, че е намерено някакво решение по този спор - френската Latecoere, за която Airbus е най-големият клиент, изгражда завод за компоненти за самолетната индустрия край Пловдив. И ще бъде доставен и един хеликоптер Dauphin, който обаче ще е без въоръжение и ще се ползва за спасителни мисии по море.
Забавното е, че когато дойде новината за завода миналата есен, никой от властта не спомена, че чакаме инвестицията от десетилетие.
В същото време Министерството на икономиката в отговора си до Club Z отпреди два дни твърди, че Министерството на отбраната още води арбитражно дело...
Изводите
Парламентарната комисия по отбрана одобри вчера проектите за придобиване на нов изтребител и бойна машина за пехотата, както и за два нови патрулни кораба за общо 4 милиарда лева, които ще се реализират през следващите 7 години. Запитвания за боен самолет ще се пратят до САЩ за нови и употребявани F-16 и F-18, Португалия - за втора ръка F-16, Италия - за употребявани Eurofighter 1, Германия - за нови Eurofighter 3, Франция - за нови и употребявани Rafale, Швеция - за нови и втора ръка Gripen.
Властта смята да похарчи 1.8 милиарда лева за целта и ако си представим, че някой обещава офсет за тази сума (или дори половината), това е огромна инвестиция. Стига да я реализира на практика, без да залага на счетоводни трикове, държавни чиновници със широко затворени очи и фактури на килограм.
Впрочем за толкова пари "Лукойл" ще строи нов завод за полипропилен в Бургас, а един от големите инвеститори - "Либхер", са вложили над 100 милиона евро у нас от стъпването си през 2000 г.
И ако ГЕРБ се кани да впише като изискване офсетни споразумения, нека най-напред:
1. Да бъде проучен опитът на европейските държави - Чехия, Полша, Литва, Унгария и др., по отношение на офсетните споразумения и техния ефект върху икономиката и да бъдат представени публично резултатите. Има достатъчно проучвания и информация.
2. Ако в крайна сметка надделеят интересите за офсет, да се организира обществено обсъждане за приоритетните сфери на приложение - биха могли да са не повече от три, и региони, където да бъдат насочени. И в контрола да има не само чиновници, които отчитат мултипликатори.
3. Да отпаднат клаузите за конфиденциалност.
Макар да е без значение какво ще се предприеме в държава, която боледува от корупция, зависими регулатори и зависима съдебна система.