Когато председателката на опозиционната БСП Корнелия Нинова ви казва, че е "нужно ангажиране на българските фирми тук, в България, в процеса на модернизация и закупуване на военна техника", а премиерът и председател на управляващата ГЕРБ Бойко Борисов - че "искаме български учени и специалисти да се ангажират при модернизирането на военна техника", те говорят за едно и също. Нарича се офсет.
Напоследък съвпаденията между опозиция и управляващи станаха толкова много, че май единствената разлика между БСП и ГЕРБ е, че Нинова не харесва Борисов. Или обратното? Защото, като започнем от нездравото им влечение към Вишеградската петорка, продължим през проекта за АЕЦ "Белене" и ново газово трасе от Русия, тъждествата станаха твърде много.
На теория офсетът е чудесна работа. Директен, което означава закупуване на техническо оборудване, материали и услуги за целите на отбраната и сигурността, които плаща страната купувач, индиректен - инвестиции в местната икономика, или пък комбинация от двете. Договаря се за размера на сделката плюс 10-15% отгоре, а може и повече. Но тенденцията вече е да е под стойността на сделките.
Позитивният ефект от офсета зависи от две важни условия - какво ще договори изпълнителната власт в контрактите и как ще упражнява контрол, за да бъдат изпълнени. Така че да, податливостта на корупция вреди на националните интереси в тези мултимилионни сделки.
БСП може да помогне на Борисов и по направление "офсет". От скорошно медийно участие на бившия енергиен министър в правителствата на Виденов и Станишев - Румен Овчаров, разбрахме, че премиерът е потърсил помощта му на експерт в енергетиката за проекта за Втора атомна, но и покрай газовите въжделения.
Но Овчаров може да сподели опит и за компенсационните споразумения по военните сделки - като министър на икономиката и енергетиката в кабинета на тройната коалиция той се пребори ръководеното от него министерство да наблюдава изпълнението на офсетните сделки, а не Министерството на отбраната. А още по-конкретни наблюдения има тогавашната му заместничка Корнелия Нинова, която отговаряше за най-големия офсет, този по сделката с Eurocopter за 360 млн. евро. Така че споделеният с Борисов опит ще е незаменимо know-how.
Обяснимо при Овчаров - защото първите офсетни споразумения са оттогава - бяха набелязани и приоритетни сфери за офсетни инвестиции: компютърни технологии; научна и развойна дейност; операции с недвижими имоти; образование; здравеопазване и социални дейности; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода; преработваща промишленост; строителство (без МОЛ, хотели, сити и бизнес центрове); транспорт, складиране и съобщения и накрая - селско, ловно и горско стопанство.
За разлика от Унгария не бяха посочени региони в страната, където да бъдат извършени - там, след сделката за покупка на шведски изтребители Gripen, сключена при първото правителство на Виктор Орбан през 2001 г., бяха набелязани приоритетни по-слабо развити области. Отчитане на изпълнението им по-късно показа, че изискването не е спазено - дори е било повлияно от политическа целесъобразност предвид предстоящите в Унгария избори. Но на теория е възможност да се насочат инвестиции към бедни и изостанали региони, където те отчайващо липсват.
В България офсетът си има и друг институционален радетел - президента Румен Радев. Харесва му идеята да бъдат издигнати заводи на Electrolux като в Унгария. Там инвестициите на Electrolux според проучване на унгареца Жолт Лазар представляват 80% от офсетната програма, в която са били включени общо 14 компании. Но не е бил постигнат търсеният ефект върху малките и средните предприятия в Унгария - Лазар се позовава на унгарското издание Ceginfo.hu, според което почти всички унгарски компании, участници в офсетната програма, са фалирали и/или са били заличени от Търговския регистър в периода 2009-2014 г.
Шведската Gripen от над десетилетие предлага офсетна програма към покупната цена. (Малко пояснение - шведските изтребители се предлагат от концерн, който обединява няколко държавни фирми, една от които е Еlectrolux.) Никой не би противоречил на идеята за няколко завода в повече в най-бедната страна от ЕС, но...
Две големи "но"
ЕС преосмисли политиката си по отношение на офсетните програми - известно е негативното отношение на Брюксел към тези практики, които вредят на конкуренцията, повишават цената на сделките и полският експерт Ярослав Крук дава някои разяснения по въпроса:
"От една страна, съществена характеристика на офсетните практики... е да налагат допълнителни задължения на чуждестранните доставчици, чиято цел е да укрепят индустрията на националната отбрана. От друга страна, основната задача на ЕК е да осигури правилното прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки, включително разпоредбите относно свободата на движение на стоки и услуги, които формират основата за правилното функциониране на вътрешния пазар. По този начин дискриминационното третиране на стопанските субекти от други държави членки - тъй като те са чуждестранни лица - с цел укрепване на собствената отбранителна промишленост е естествено неприемливо. Следователно Европейската комисия многократно посочва, че компенсаторните практики са в разрез с основните принципи на първичното право на ЕС."
Но, от друга страна, чл. 346 от Договора за присъединяване към ЕС прокламира, че:
"всяка държава членка може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими за закрила на основните интереси на своята сигурност, свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали; тези мерки не могат да влияят неблагоприятно на условията за конкуренция във вътрешния пазар относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели".
По съвпадение и двете офсетни сделки на Gripen са в страни от Вишеградската четворка - Унгария на Виктор Орбан и Чехия при Милош Земан, който сега е президент. Известно е, че както в енергетиката, така и в отбраната сделките са въпрос на политика и преди всичко политическо, отколкото експертно решение. Според документи, изтекли през WikiLeaks, Орбан признал през 2008 г., че отношенията му с Вашингтон са пострадали след решението му за придобиването на Gripen, избран пред F-16 Falcon, F-18 Hornet и френския Mirage 2000.
Впрочем, един от лобистите на компанията, която произвежда Gripen - SAAB-BAE, граф Алфонс Менсдорф-Пули, разпространява твърдения, че американските компании не предлагат офсетни програми, тъй като US регулациите забранявали подобни компенсации. Което не попречи на Полша да купи F-16 през 2003 г. с офсетен пакет от Lockheed Martin.
Какво е положението в България
В периода 2005-2007 г., по време на тройната коалиция, са договорени общо пет офсетни споразумения - с френската Eurocopter за доставка на 18 вертолета за ВВС за 358 млн. евро; с германската DaimlerChrysler - за 100-120 автомобила "Мерцедес" за около 50 млн. евро; с американската Textron за седем бронирани машини за 14 млн. лева и с италианската Alenia Aeronautical за пет транспортни самолета "Спартан" за 91 млн. евро.
Тоест досега у нас трябваше да са инвестирани близо половин милиард евро. Данните, предоставени от Министерството на икономиката след запитване на Club Z, показват, че общата стойност на индиректните офсетни задължения е 96.57 млн. евро офсетна полза. За повече от 10 години! А изпълнението е за 23.88 млн. евро офсетна полза. От министерството се позовават на клаузи за конфиденциалност в някои от сключените офсетни споразумения и воденото от Министерството на отбраната арбитражно дело, поради което предоставят само обобщени данни. Очаква се да бъдат приети и извършени офсетни дейности за още 3.32 млн. евро, т.е. сметката ще стигне 27 милиона евро ползи.
Това са мижави суми за сделки, по които българските данъкоплатци са платили над 500 милиона евро, близо 1 милиард лева. Което показва как е преговаряла държавата и как е осъществявала контролните си функции.
Три от Споразуменията са надлежно изпълнени и отбелязват значително преизпълнение на договорените офсетни задължения, а едно Споразумение се изпълнява и в момента (вече извършени по него офсетни дейности - 56.5%), съобщават от МИ.
Инвестициите по офсетните програми не може и не бива да са обвити в конфиденциалност. Става въпрос за разходване на публични средства и данъкоплатците трябва да знаят дали тези фирми са спечелили търга за доставка на военна техника с обещания да садят рози, да инвестират в автосервизи или друга доза "прах в очите", или наистина се откриват работни места в дългосрочен план, в производства с висока добавена стойност.
Всъщност най-големите проблеми дойдоха от най-голямата сделка, по която се стигна и до арбитражно дело - с Eurocopter, настояща Airbus Helicopters, където офсетното споразумение беше за 360 млн. евро - 254 млн. евро по директен офсет, и около 106 милиона - индиректен. (Наблюдаван от Корнелия Нинова, докато бе заместник на Овчаров.) Срокът на изпълнението му беше 10 години, тоест би трябвало да е приключило. И още през 2007 г. бе установено, че точно в индиректния - инвестициите в местната икономика, нещата не вървят. Трябваше да изминат още десет години, за да се размърда държавата и да заведе арбитражно дело.
В края на май "Капитал" съобщи, че е намерено някакво решение по този спор - френската Latecoere, за която Airbus е най-големият клиент, изгражда завод за компоненти за самолетната индустрия край Пловдив. И ще бъде доставен и един хеликоптер Dauphin, който обаче ще е без въоръжение и ще се ползва за спасителни мисии по море.
Забавното е, че когато дойде новината за завода миналата есен, никой от властта не спомена, че чакаме инвестицията от десетилетие.
В същото време Министерството на икономиката в отговора си до Club Z отпреди два дни твърди, че Министерството на отбраната още води арбитражно дело...
Изводите
Парламентарната комисия по отбрана одобри вчера проектите за придобиване на нов изтребител и бойна машина за пехотата, както и за два нови патрулни кораба за общо 4 милиарда лева, които ще се реализират през следващите 7 години. Запитвания за боен самолет ще се пратят до САЩ за нови и употребявани F-16 и F-18, Португалия - за втора ръка F-16, Италия - за употребявани Eurofighter 1, Германия - за нови Eurofighter 3, Франция - за нови и употребявани Rafale, Швеция - за нови и втора ръка Gripen.
Властта смята да похарчи 1.8 милиарда лева за целта и ако си представим, че някой обещава офсет за тази сума (или дори половината), това е огромна инвестиция. Стига да я реализира на практика, без да залага на счетоводни трикове, държавни чиновници със широко затворени очи и фактури на килограм.
Впрочем за толкова пари "Лукойл" ще строи нов завод за полипропилен в Бургас, а един от големите инвеститори - "Либхер", са вложили над 100 милиона евро у нас от стъпването си през 2000 г.
И ако ГЕРБ се кани да впише като изискване офсетни споразумения, нека най-напред:
1. Да бъде проучен опитът на европейските държави - Чехия, Полша, Литва, Унгария и др., по отношение на офсетните споразумения и техния ефект върху икономиката и да бъдат представени публично резултатите. Има достатъчно проучвания и информация.
2. Ако в крайна сметка надделеят интересите за офсет, да се организира обществено обсъждане за приоритетните сфери на приложение - биха могли да са не повече от три, и региони, където да бъдат насочени. И в контрола да има не само чиновници, които отчитат мултипликатори.
3. Да отпаднат клаузите за конфиденциалност.
Макар да е без значение какво ще се предприеме в държава, която боледува от корупция, зависими регулатори и зависима съдебна система.
