Провалът на Бронзовата къща е нейният триумф

До 26 юни – крайния срок, който общината даде на Пламен Деяноф да инсталира Бронзовата къща, остават 16 дни. На 4 юни, когато Деяноф започна да изнася бронзовите модули от площадката (за да ги сглоби „на друго място“), на въпроса на „Площад Славейков“ кога ще е готова Бронзовата къща, той отговори:

 „Ами тя е готова – както виждате, тук е, на части, а кога ще се изгради, зависи от това колко бързо ще се залепи фундаментът. Ако екипът на фирмата [който ще завари елементите] е добър, ще стане за две седмици.“

Двете „ако“ в отговора му бяха малко смущаващи, но да приемем, че екипът на фирмата е добър, а щом общината е поставила краен срок, и тя си е свършила работата. На Деяноф му трябват 2 седмици за заваряването и вероятно още 1 ден за товарене, транспорт, разтоварване и инсталиране.

Междувременно вече 8 дни модулите си стоят все там – на мястото на бившия мавзолей, и нито Деяноф, нито дори хората, което се интересуват професионално от цветни метали (въпреки отворената ограда), е проявил някакъв интерес към тях… Ако Деяноф иска да успее, от утре трябва да закипи спешно трудов ентусиазъм, невиждан на това място от времето на строежа на мавзолея.

За жалост, изглежда все по-съмнително дали някога ще видим Бронзовата къща в завършен вид. Но каквото и да си мислят в общината, и каквито и да са били плановете на автора, провалът на Бронзовата къща може да се окаже най-големият му успех.

Измамата с "Бронзовата къща" (ВИДЕО)

Цялата работа прилича на добре подготвена мащабна измама. Но няма да се връщаме 10 години назад, когато Деяноф започва работа над своя магнум опус, нито 7 години назад, когато българските медии публикуваха за първи път хвалбата на автора за „най-голямата скулптура сграда в света, произведена изцяло и само от масивен бронз“ – все едно че историята на изкуството е пълна със „скулптури сгради, произведени изцяло и само от масивен бронз“, и единственото решаващо в случая е размерът им (който ту нарастваше, ту се свиваше, според това с кого разговаря Деяноф).

Ще се върнем точно една година назад, на 12 юни 2017-а, когато в Софийската градска художествена галерия започна представянето на Бронзовата къща на австрийски художник, роден в България.

Едва ли някой от посетителите би могъл да види в проекта на автора нещо по-различно от метална клетка – но това бе прикрито с думи като „мащабен“, „известен“ и „комплексен“, които в съчетание с други думи като „европейски музеи“, „фондации“, „колекционери, меценати и специалисти“, създаваха впечатлението, че ни предстои среща с уникален културен артефакт, съчетал най-доброто от „съвременното изкуство“ „историята“, „архитектурата“ и „урбанистиката“. Думите в кавички са от представянето на Бронзовата къща в сайта на СГХГ:

„Бронзовата къща фокусира различни аспекти на изкуството в социална среда и взаимовръзката му с обществените процеси, проблематиката на съвременния град, отношението към историята, паметта и културното наследство.“

Както стана ясно от публикуваното през миналата седмица изложение на автора в Кунстхале, Виена, всички връзки с историята, паметта и културното наследство са измислени за пред българската страна. А останалите – тези с обществените процеси и проблематиката на съвременния град – може би са измислени за пред австрийската страна. Но те се оказаха достатъчни, за да убедят една сериозна европейска държава, най-голямата българска община и десетки спонсори, че участват в нещо голямо, много съвременно и много арт.

Парадоксалното е, че може и настина да е така, но само в случай че Деяноф никога не сглоби наистина модулите, струпани срещу Двореца. Успехът му ще стане неговия провал и обратното. Бронзовата къща е най-ценна, докато е проект, нещо като едновременно живата и мъртвата котка на Шрьодингер.

Бронзовата къща (може да) е парадоксален мисловен арт експеримент, предложен от Пламен Деяноф, който иска да покаже непълнотата на съвременните разбирания за изкуство при прехода от традиционно към съвременно общество. Един вид квантово изкуство.

Параметрите на експеримента изглеждат така подбрани, че вероятността инсталацията да се реализира или да не се реализира през шестте месеца на българското председателство са 50%. Според квантовата механика, ако не провеждаме наблюдение над проекта, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния — едновременно нереализиран и реализиран, следователно Бронзовата къща е и успех, и провал.

Каквото и да се случи с Бронзовата къща, няма как да отречем, че след демонтажа на паметника „1300 години България“ не сме имали произведение на публичното изкуство, за което да се е говорило и писало толкова много, без дори да съществува. Освен това волно или неволно Деяноф повдигна и няколко наистина важни за обществото въпроси за сериозните проблеми на публичното изкуство в България.

"Площад Славейков"