Наричат я "Желязната лейди": Мерал Акшенер* е единствената жена, която ще се изправи срещу Ердоган на предстоящите президентски избори. "Стените на страха започват да се рушат", казва тя в интервю за Дойче Веле.

Г-жо Акшенер, Вие сте единствената жена сред кандидатите за президентския пост. Мислите ли, че Анадола може да гласува за жена?

Защо не? Търпението на турските жени е на изчерпване. Да, над 70-годишните не могат да си представят жена да стане президент, но в Турция има и много млади хора. Половината от хората, които идват на нашите предизборни прояви, са именно жени. И нямам предвид само западните турски провинции.

Усещате ли тази подкрепа също и в медиите - или там по-скоро Ви пренебрегват?

Разбира се, че ме пренебрегват. Но в случая не става въпрос толкова за мен, колкото за това как мисли и действа господин Ердоган. Медиите, политиката, обществото - всичко се движи в рамките, начертани от Ердоган. Това е първият проблем. Вторият е извънредното положение в страната. Вече за втори път ще се гласува в условията на извънредно положение, като в същото време се насажда все повече и повече страх.

От друга страна обаче виждаме как стените на страха започват да се рушат. Знаем, че ако заклещим котка в ъгъла, рано или късно тя ще пусне в действие острите си нокти. Точно така се чувстват сънародниците ми. И затова аз предлагам алтернатива. Но е факт, че на хората в Турция им е отнето правото да се информират свободно - и те го усещат.

Оказа се проблематично да наемете помещение, което да служи като централа на Вашата партия. Какво точно се случи? 

Настроения срещу нас се създаваха още когато основавахме партията. Твърдеше се, че тази партия не може да бъде основана. И че г-н Ердоган не би приветствал появата ѝ. От негова гледна точка това е мощна демонстрация на сила, но нещата трябва да се гледат през очите на обикновения гражданин. Ако успеем да разрушим стените на страха, защитните диги ще се срутят. Обзалагам се, че ще постигнем добър изборен резултат.

Отивате на тези избори в съюз, в който не участва прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Вие ли не пожелахте съюз с тази партия или тя отказа да се съюзи с Вас?

Не сме преговаряли с ДПН. Имах срещи с лидерите на останалите партии, като в тези разговори изобщо не е ставало дума за ДПН. Концентрирахме сме главно върху въпроса дали Абдулах Гюл (предишен президент на Турция и противник на конституционната реформа на Ердоган - бел.ред.) може да се яви като наш общ кандидат. Аз бях против.

Мисля си, че ДПН предпочита да действа сама. Тази партия се сражава на два фронта и ако иска да спечели гласовете на своите избиратели, тя трябва да се яви самостоятелно на тези избори.

Как тогава искате да спечелите гласовете на кюрдските избиратели?

Турция се промени. Всички ние виждаме и усещаме как сред широки части от турското население, особено сред по-младите, се налагат ценностите на 21 век, които на свой ред променят и усещането за принадлежност към даден етнос, религия или политика. Кюрди има не само в Югоизточна Турция - кюрди живеят и в Истанбул, Измир, Адана. Срамно е да се твърди, както някои го правят, че гласовете на тези избиратели са им в кърпа вързани. Говоря основно за югоизточните райони на страната. Там имаме Демократичната партията на народите, имаме Кюрдската работническа партия ПКК, имаме също Партията на справедливостта и развитието. В този контекст нашата "Добра партия" изглежда като трети възможен път.

В момента всички говорят за икономическата криза и рецесията в Турция. Каква е Вашата рецепта за излизане от тази криза?

На първо място - демокрация. Защото икономиката може да се развива успешно само ако пазарите имат доверие в турските управници. Затова не бива да има извънредно положение. И не бива да има икономика, която функционира според прищявките на един-единствен човек. Трябва да позволим на шефовете на Централната банка и на другите икономически институции да си вършат работата. Защото един човек не може да разбира от всичко, не може да бъде експерт по всички въпроси. Ако имаме върховенство на закона, ако имаме функционираща демокрация, тогава и икономиката ще се върне в правилния коловоз.

САЩ или Русия - кой, според Вас, е по-надеждният партньор?

В международните дела чувствата и личните контакти не играят роля. Към момента от значение е не толкова кой партньор предпочитаме. Важно е друго - а именно, че турското правителство предприе тази авантюра в Сирия. Край южната ни граница се озовахме до САЩ и Русия. Какво спечели Турция от това? Нищо! Затова във външната политика се нуждаем от прозрачност, от трезва преценка и от отговорни действия, които да са в съзвучие с националния ни интерес. Трябва да развиваме приятелски отношения с всички - с Русия, със Сирия и със САЩ.

*61-годишната Мерал Акшенер не е ново лице в турската политика - била е вътрешна министърка, а миналата година се отрече от Партията на националистическото действие и основа своя формация - национал-консервативната "Добра партия".

Дойче веле