Да не предоставяме Югоизточна Европа на Китай, зове в интервю за германския в. «Ханделсблат» външната министърка на Австрия Карин Кнайсл. Какво е мнението й за миграцията, по приемането на държавите от Западните Балкани в Европейския съюз, отношенията с Русия и по други парещи въпроси от деня дипломат номер 1 на Виена споделя в разговор с журналиста Ханс-Петер Зибенхаар. Австрия приема от България председателството на ЕС от 1 юли т.г.

Вашето правителство предупреждава за нови бежанци, пристигащи от Албания и Косово. Доколко достоверна е информацията ви?

От седмици проучвам грамите на нашите посолства в региона, които сочат  твърде нарастващ брой на бежанци. Наскоро бях в Босна и Херцеговина на частно посещение и видях, че в паркове има много млади мъже, които са пристигнали в страната, все едно по какви маршрути.

Доколко подготвени са Албания, Косово и Босна за нарастването на броя на бежанците, както твърдите?

На правителствено ниво Австрия работи в тясно сътрудничество с външните министри на тези държави. В миналото сме изпращали полиция на унгарско-сръбската и македонско-гръцката граница.

Като председателстваща ЕС от 1 юли Австрия си постави за цел да пази по-добре външните граници на съюза. Същевременно вие настоявате за прекратяване на преговорите по членство на Турция в ЕС. Не трябва ли все пак да се застъпвате за тясно партньорство с Анкара, за да постигнете целта си?

Като нова външна министърка още в началото на мандата си през януари потърсих контакт с моя турски колега Мевлют Чавушоглу и то единствено от гледна точка на двустранните ни отношения. Ето защо не става въпрос за проблеми по миграцията. Според моето разбиране на политиката винаги трябва да се държат отворени каналите за разговори с всички актьори. Вън от съмнение е, че имаме много проблеми за обсъждане с Турция – от консулски въпроси до сигурността. Тези теми обсъждам двустранно с моя турски колега.

А как стоят нещата с привличането на Турция при решаването на бежанския проблем?

За сключването на споразумението на ЕС с Турция конците дърпаше предимно Германия.

Не следва ли Австрия да се разоръжи вербално, за да се стигне до по-добри отношения с Турция?

Аз с удоволствие използвам откровен език. Същественото е във всички посоки да поддържаме отворен комуникационен канал с Турция.

Наскоро турският президент Реджеп Тайип Ердоган остро критикува Австрия заради затваряне на джамии. Той каза: «Опасявам се, че стъпката на австрийския канцлер води света към нов кръстоносен поход.»

Трябва решително да се отхвърлят последните изявления на турския президент срещу Австрия. Президентът Ердоган знае, че от 31 март 2015 г. в Австрия е в сила закон за исляма, където ясно е казано, че от 31 март 2016 г. задължително имамите се финансират вътре в страната. В случая става въпрос предимно за финансиране от чужбина.

Какво предприехте?

И моето министерство дълго време беше в тесен контакт с турското посолство. От две години настояваме за намиране на решение в съзвучие със закона, но за жалост това и до днес не стана. Естествено нямаме нищо против дейността на имамите, докато те съблюдават действащото право и предимно закона за исляма, който е в сила от 2015 г. Заради неспазването му ние затворихме 6 от 90 джамии в Австрия.

Това не е ли опасна стъпка?

В Австрия свободата на изповядване на религия е върховно благо. Нямат място обаче политизиране или радикализиране. Австрия е длъжна да реагира на нарушения на закона за исляма и ще го прави, както постъпихме миналия петък. Ние не сме партньор за разговори по турската вътрешна политика и спазвайки законите ни няма да допуснем да бъдем повлияни от предизборната реторика на Турция.

Вие сте известна като познавачка на Близкия изток и Средиземноморието. Там ли е ключът за решаването на миграционния въпрос?

Миграцията от Северна Африка и Близкия изток не е обусловена единствено от войни. Това, което действително обостря ситуацията, е демографското развитие. Все повече ще имаме работа с млади хора, които не са непосредствено преследвани, нито бягащи от война, а с такива, които в родината си не са в състояние да устроят живота си.

Австрия настоява Агенцията за европейска гранична и брегова охрана Фронтекс да действа и извън ЕС. Доколко това има смисъл?

Фронтекс може да изпълни тази огромна задача, ако има съответния капацитет и това в момента е в ход.

Това достатъчно ли е, за да се овладее възможен нов наплив?

Миналото лято видяхме, че капацитетът не е достатъчен. Накрая италианският флот взе нещата в свои ръце в тясно съгласуване с либийски партньори. Поради продължаваща гражданска война в северноафриканската страна няма правителство, което да контролира цялото крайбрежие. В крайна сметка с подкрепата на Фронтекс можа да се осъществи контрол по външната граница на ЕС. Ясно е обаче, че проблемът в никакъв случай не беше решен.

Въпреки огромните проблеми на ЕС Австрия се застъпва за бързо разширяване по посока на Балканите. Как ще убедите гражданите при нарастващ скептицизъм за приема на държави, като Сърбия, Македония или Албания?

Австрия изпитва огромна човешка близост към държавите в Югоизточна Европа. Само във Виена живеят стотици хиляди хора от Босна и Херцетовина и Сърбия. Всеки има съсед или колега от региона. Ето защо чувствителността в Австрия е по-голяма в сравнение със Северозапада или Североизтока на Европа.

Какво за вас е важно при разширяването на ЕС, на което искате да дадете тласък по време на европредседателството си?

В Югоизточна Европа възникна политически вакуум. Ето защо бъдещо разширяване на ЕС е логично и разбираемо. Длъжни сме да дадем перспектива на кандидатките за членство в ЕС от Югоизточна Европа. Не бива да предоставяме Югоизточна Европа на Китай, тъй като и днес там има силно присъствие на Китай в икономическата сфера. Това влияние може да продължи и геополитически. Това не е в наш интерес.

Визирате влиянието на Китай в икономически слабите държави от Западните Балкани?

Категорично отхвърлям създаденото от ЕС изкуствено понятие Западни Балкани. Не говоря и за Балкани, тъй като понятието е напоено с негативизъм, а говоря за Югоизточна Европа. Градове като Белград и Сараево са европейски.

Примерно с инвестиции в Югоизточна Европа Китай се опитва да изгради нов път на коприната. Поради тази причина трябва ли според вас при разширяването на ЕС Европа да натисне педала на газта?

В рамките на възможното можем да го направим. Но естествено по време на нашето европредседателство искаме да свършим много работа за убеждаването на партньорите си. Наскоро говорих по този въпрос с Федерика Могерини, върховната представителка на ЕС по външна политика и сигурност. По тези тема работим в тандем. Ето защо на 30 и 31 август, когато външните министри ще се срещнат във Виена, разширяването на ЕС по посока Югоизточна Европа ще е най-горе в програмата.

От австрийска перспектива кои страни от региона първи трябва да бъдат приети? Според Европейската комисия Сърбия редом с Черна гора има особено добър напредък.

Не искам да назовавам нито една страна, той като не съм привърженичка на писане на ученически оценки.

Преди дни руският президент Путин посети Австрия. Отношенията между Виена и Москва се смятат за безпроблемни и изпълнени с доверие. Трябва ли Европа да изгради нови отношения с Русия?

Федералната канцлерка Меркел първа посети президента Путин след преизбирането му на поста. След това френският президент го посети в Санкт Петербург. Фактът, че Путин посети австрийския си колега Ван дер Белен, е нещо обичайно. Визитата не се състоя поради това, че Виена имала особени отношения с Москва. В случая това не е така. Визитата във Виена (на Путин – б. р.) е акт на дипломация, такава е практиката и на други страни от ЕС.

Въпросът ми беше трябва ли Европа да потърси нови отношения с Русия?

Придържам се към основното правило в дипломацията: «Географията е константата на историята.» Европа е част от световната карта, където държавите са много близо една до друга – исторически и икономически, в добро и зло. Ние не можем да пренебрегнем този факт и да премахнем Русия от географската карта.