Новият европейски регламент за защита на личните данни (GDPR) влезе в сила на 25 май, но засега като че ли всичко е спокойно. Ако изключим „прозорците“ с информация за правата ни по регламента, които досадно изскачат всеки път, когато отворим сайт, към този момент у нас няма гръмки новини за злоупотреби с лични данни и налагане на солените глоби за администраторите, предвидени по регламента.

Но по природните закони затишието винаги е привидно и вещае бури. Такива може да се появят още идната пролет – с произвеждането на първите за 2019 г. избори – тези за нови представители в Европейския парламент. Оказва се, така разписани GDPR и Изборният кодекс (ИК), дават широко поле за действие на опонентите на различните политически партии и коалиции и предвид начина, по който се правят предизборните кампании в България – за разиграване на мръсни номера и клеветнически кампании, пише "Отворен парламент".

Ах, тези подписки

Кучето е заровено в гражданските подписки за регистрация на избори, които политическите формации са длъжни по закон да събират. Въпреки че с едни от последните изменения на ИК броят на нужните подписи бе сведен до 2500, традиционно партиите се надпреварват коя ще внесе в Централната избирателна комисия (ЦИК) по-дълъг списък с имена на симпатизанти.

Задължителните за подписките атрибути според Изборния кодекс са „имената, единният граждански номер и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията“. Всеки избирател може да участва само в един списък; списъкът се предава и в структуриран електронен вид. Това прави тези подписки обект на защита на личните данни.

Историята на всички проведени избори до момента обаче показва, че масово партиите и коалициите злоупотребяват с данните на хората. Почти няма случай, при който граждани да не са се оплакали, че не са се разписвали в партийни подписки, но някак си техните данни са се озовали в тях. ЦИК предостави опция на сайта си, чрез която всеки може да провери дали случайно не е станал симпатизант на партия и оттогава жалбите заваляха.

С GDPR обаче процесът се усложнява, защото в проекта за изменения в Закона за защита на личните данни, който трябва да отрази прилагането на новия регламент у нас, минималната глоба за злоупотреба с лични данни е крупната сума от 10 000 лева. Бяха дадени заявки, че при разглеждането на закона в парламента тя ще бъде намалена, но и няма да се върне на сегашните нива от няколкостотин лева.

Хипотеза, но не съвсем

На практика това означава, че политическите опоненти могат да изпращат „агенти провокатори“, които да се разписват в противниковите подписки за регистрация на избори от свое име или от името на трето лице, с чиито имена и единен граждански номер разполагат, и после да обявяват, че личните им данни са били откраднати. Това ще доведе не само до публично дискредитиране на партията, която „краде ЕГН“ на хората, но и до реална заплаха от налагане на сериозни финансови санкции. Същите биха били непосилни, особено за извънпарламентарните и по-малките формации, които не се радват на държавната субсидия от 11 лева на глас (за партии, получили над 1% на последните парламентарни избори, а за коалиции – над 4 на сто).

ЦИК в безизходица

От Централната избирателна комисия признаха, че този казус е привлякъл вниманието им и е бил подложен на обсъждане, въпреки че до изборите остава много време. Сред членове на ЦИК дори се е родила идеята всеки, който желае да се подпише в партийна подписка, да подписва и декларация за съгласие на място. Но предложението е било отхвърлено като безсмислено, разказаха членове на Комисията.

"Първо, ще доведе до излишна бюрократизация на целия процес, второ… колко дървета трябва да изсечем и за новите декларации и трето – това допълнително ще оскъпи изборния процес, още повече, че политическите формации никога не се ограничават само до събирането на минималния брой изискуеми по закон подписи, а правят процеса медиен – за да покажат колко по-голяма е подписката им в сравнение с тази на опонента“, разказаха от ЦИК.

„Няма безболезнено решение, освен ако законодателят не реши да направи изменения в Изборния кодекс, с които изцяло да премахне изискването за внасяне на определен брой подписи при регистрацията“, допълват оттам.

 

„Какъв е смисълът да си прави ГЕРБ например подписка – да се убедим, че съществува ли?“, питат риторично от Комисията.

И предлагат  събирането на такива подписки да се прилага само за новоучредени партии, които за първи път се явяват на избори.

Липсата на подписи за регистрация обаче, вероятно ще доведе до огромен брой желаещи да се включат в предизборната надпревара – интересен пример за държава, в която подписи не се събират е Украйна, където на предсрочните парламентарни избори през 2014 г. това доведе до кандидатурата на Дарт Вейдър за участие в кампанията (както и други герои от поредицата „Междузвездни войни“). За посочените избори Централната избирателна комисия в Украйна е разгледала документите на над 7 000 кандидати, желаещи да се борят за място в Радата – 2 151 от тях „самономинирали се“, а останалите издигнати от 29 партии.

Защо това е важно

Въпросът с подписките и защитата на личните данни в действителност е важен. И има пресен пример за това: на последните парламентарни избори съдът забави регистрацията на партия „Да, България“ заради подадени жалби.

На 30 януари 2017 г. Софийски градски съд взе решение за регистрация на „Да, България“. Но по закон регистрацията може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния касационен съд (ВКС), който на свой ред има 14-дневен срок за произнасяне, ако някой е обжалвал. Така или иначе самото наличие на жалбите спира вписването в регистъра с партиите, следователно те не могат да се регистрират и пред ЦИК за участие в изборите.

В последния момент, два дни преди крайния срок за регистрация за партиите в ЦИК (8 февруари), срещу партията бяха внесени четири жалби – две от които подадени от учредителя Добромир Добрев, една от името на Вера Асенова, член на „Да, България“, а четвъртата от гражданин с „непопулярното“ име Иван Иванов. Така дори и върховните съдии да бяха потвърдили регистрацията, ЦИК вече щеше да е хлопнала вратите.Това принуди „Да, България“ спешно да потърси нова форма за явяване на изборите и направи коалиция с ДЕОС и „Зелените“ (срокът за регистрация на коалициите в ЦИК е по-дълъг от този за партиите). Коалицията имаше само пет дни да събере необходимите 2500 подписа на симпатизанти, за да участва във вота.

Пак по закон, подписките се проверяват от ГРАО като се взимат данни на случаен принцип. Често срещано явление е формации да не биват допускани до избори, след като се установи, че голяма част от „подписалите“ се симпатизанти или не съществуват, или са покойници и пр. И когато тези лица фантоми се извадят от общата бройка, то се оказва, че валидните подписи са под задължителния за регистрация минимум.
Иначе в казуса с „Да, България“, партията най-сетне получи регистрация в СГС – едва на 31 март, пет дни след провеждането на изборите. А що се отнася до жалбите срещу нея – оказа се, че някой е откраднал личните данни на хората, които са ги „подали“:…