Засега това е само една хипотеза: Албания би могла да стане централна междинна приемна страна за бежанци. Първи идеята за създаване на центрове за търсещи убежище в Европа, но извън ЕС, лансираха Доналд Туск и австрийският канцлер Себастиан Курц. 

Австрийският правителствен говорител Петер Лаунски-Тифентал потвърди пред ДВ, че междувременно се водят разговори за създаването на подобен център и с Албания. Съветникът на албанския премиер Ендри Фуга пък каза за ДВ, че засега нито е постъпвало подобно запитване, нито се водят разговори по темата. Опозицията в Албания обаче е на друго мнение: тя дори обвинява правителството, че иска да си купи еврочленството, като се съгласи да стане приемен център за бежанци.

Ето как би проработило това: През Албания все още преминават бежанци по т.нар. балкански маршрут. Те пристигат главно през Адриатическо море. Италия, Малта и Гърция обаче отдавна вече не желаят да примат повече мигранти, а ЕС и Германия искат да връщат обратно онези от тях, на които им е било отказано убежище. Какво общо обаче има това с Албания?

Предимствата на Албания

През малката балканска страна преминава маршрутът на бежанците, освен това тя е разположена на Средиземно море. Пристанището на Дуръс разполага с достатъчно капацитети да поеме много хора. Там могат да бъдат настанени и да получат първоначална регистрация бежанците, които бягат с лодки през Средиземно море, ескортирани от кораби на Фронтекс. Направо от Дуръс могат да бъдат връщани всички, които нямат право на убежище, а останалите да бъдат разпределяни в страните от ЕС.

И най-важното: Албания не е членка на ЕС, което в случая особено устройва страните от общността. Ще рече, че в страната не се прилагат европейските регламенти, например за Шенген и около Дъблинското споразумение. Но в същото време Албания е  членка на НАТО  и това я прави част от западния съюз за сигурност. В момента в Албания се изгражда център на НАТО за борба с тероризма. Към това се прибавя и фактът, че в северната част на страната има високи планини, които образуват допълнителна естествена гранична преграда. 

Подготвена ли е Албания?

Страната има богат опит с бежанци. През 1998/99 година Албания прие около един милион косовари. Освен това вследствие на бежанската криза през 2015 година в страната бяха създадени и допълнителни капацитети за прием на бежанци, които досега почти не са използвани.

Говорителят за Югоизточна Европа на Върховния комисариат на ООН за бежанците Невен Цървенкович потвърди за ДВ, че от 2017 година насам Албания е удвоила своите капацитети. Освен това албанският вътрешен министър Фатмир Джафай предприе поредица от двустранни разговори в няколко европейски столици, вкл. в Берлин, на които темата за миграцията е сред основните точки. 

Какво би спечелил ЕС?

За разлика от Либия, Албания е сигурна страна на европейска земя, но пред вратите на ЕС. Страната се стреми към пълноправно членство и е склонна да спазва европейските стандарти по отношение на човешките права, например. Върховният комисариат на ООН за бежанците потвърждава, че Албания се отнася добре към намиращите се в страната бежанци. С всичко това Либия, сочена за алтернатива, има проблеми. В момента Либия е страна без реално управление и държавна структура.

Какво би означавало това за Ангела Меркел?

Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер заяви при последната си среща с австрийския канцлер, че подкрепя идеята за създаването на миграционни центрове извън ЕС. Преди предстоящата тази неделя извънредна среща на върха, правителственият говорител Щефан Зайберт не пожела да коментира темата.

Евентуална „албанска сделка“ би туширала вътрешнополитическото напрежение в Германия, защото Албания предлага „хуманно“ решение, което в същото време решава и проблема на министър Зеехофер със сигурността - контролиран подход под надзора на ЕС, но все пак извън общността. Хорст Зеехофер ще бъде доволен и би могъл преди изборите в Бавария да представи „сделката“ като свой успех. А правителствената криза на практика ще бъде преодоляна. 

И вълкът сит, и агнето цяло

„Албанското решение“ може да бъде от полза и за Албания. Социалистическото правителство в Тирана е под силен натиск от страна на консервативните кръгове, и най вече от германските християндемократи. Препоръката за започване на преговори с Албания, която трябва да бъде одобрена на предстоящата среща на върха на ЕС, е под въпрос заради проблемите на Албания с върховенството на закона. Чрез бежанската сделка обаче Албания би могла да си спечели благоразположението на ЕС, който трябва да е благодарен на Албания, че му е помогнала да си реши проблема с мигрантите.

Такова решение би било изцяло в смисъла на старата балканска поговорка: „И вълкът сит, и агнето цяло“. И наистина всички накрая биха били доволни - и ЕС, и Албания, но също и Ангела Меркел и Хорст Зеехофер.

Дойче веле.