Всичко в живота на Аркадий Бабченко се е променило. На 29 май т. г. украинските власти съобщиха за смъртта на руския журналист и критик на Кремъл, а на следващия ден го показаха пред смаяната общественост. Сега 41-годишният московчанин живее на тайно място в украинската столица Киев, изолиран от света. Бабченко скланя да се срещне с германския журналист Борис Райчустер, а разговорът е публикуван в немското издание на “Хъфингтънпоуст”.

Срещата се е състояла на безлюдно място извън Киев, и то при голяма конспирация. С голямо закъснение пристига джип със затъмнени стъкла. Седящият на задната седалка мъж се оглежда на всички страни. Едва след това слиза. Това е Бабченко. Лицето му е бледо, ръкостискането слабо. Изглежда силите му са го напуснали, изпитва и страх.

Избор между сътрудничество с тайните служби или смърт

“Страхувах се за живота си. Питам всички на Запад, които ме обвиняват, че съм погазил журналистически стандарти, как биха се държали в моето положение – когато тайна служба те изправи пред избора или да сътрудничиш, или да оставиш да те застрелят”, споделя Бабченко.

В крайна сметка не ставало въпрос единствено за неговата сигурност, а и за тази на съпругата и дъщеря му. Украинските власти настоявали да се инсценира убийство. Уверили го, че само така могат да се разкрият поръчителите и да се предотвратят и други убийства.

Бабченко разкрива детайли, но свива вежди и моли за тях да не се пише:

“Длъжен бях да уверя разследващите, че няма да говоря по случая и да съобщавам подробности, тъй като следствените дейности продължават и те биха били застрашени, ако кажа нещо.”

Скоро обаче би могъл да разкрие всичко около драмата.

Заговорен по темата, че сега мнозина на Запад го укорявали, Бабченко реагира с клатене на глава. След дълго мълчание проронва:

“Нищо друго не исках, освен да оцелея.”

След това се извинява на всички, които са скърбели за него и след това се чувствали измамени.

Бабченко, който като руски войник се е бил в двете чеченски войни, винаги е бил пестелив на думи. Сега е станал още по-безмълвен. С поглед  опипва околността. Почти не излиза навън, тъй като украинските власти продължават да са на мнение, че е под заплаха. Мерките за сигурност са крути.

Охранителите му любезно казват, че вече било време за отпътуване. На раздяла отново си стискаме ръцете.

Докато Бабченко е длъжен да мълчи, неговият приятел и колега Айдер Мушдабаев не си затваря устата.

Властите са пуснали на Бобченко записи от подслушвани телефонни разговори, в които поръчителят оказва натиск най-сетне да бъде убит. Ясно се чувало:

“Бабченко редовно излиза на джогинг, най-сетне трябва да си свършите работата.” Разбирай - да бъде убит.

Украинци от тайните служби са показали на Бабченко и негови снимки, както и такива на жена му, с които разполагат единствено властите в Москва.

Малко отклонение – въпросните снимки са правени отдавна в Москва, и то единствено за издаването на лични документи – бел. ред.

^{“Те имаха доста доказателства. В крайна сметка Аркадий беше убеден, че опасността е реална – действително искат да го убият”}, казва Мушдабаев.

Поръчковият убиец  е агент на тайната служба

За да се спечели време за инсценирането на убийството, властите правят така, че Бобченко да изчезне. Първо мамят, че лекувал страдание в крака, за да стане ясно защо не напуска жилището си.

Аркадий е останал жив единствено защото поръчителят е натоварил с убийството агент на украинската тайна служба, който незабавно информирал властите, смята Мушдабаев.

Човекът, за когото украинските служби смятат, че е дърпал конците, е предприемачът Вячеслав Пивоварник от Москва. Според киевски журналисти той бил част от мрежа на Кремъл за непрозрачни политически гешефти.

Пивоварник е отговарял за дестабилизирането на Украйна и осъществяване на терористични актове. Това поне твърди човекът, който в Киев е поръчал на убиец да ликвидира Бабченко и сега е в ареста – Борис Герман. Това обаче не звучи убедително. Например той твърди, че работел и за украинската тайна служба.

Ето защо истинските мотиви остават на тъмно. Но каквито и да са те, в страх сега живее и Мушдабаев. Украинските власти са го информирали, че и самият той е бил на мушката на поръчителите от Москва.

“Оглавявам списъка за убийства, който е като меню. Дърпащите конците от Москва си подбират жертвата, която е по вкуса им”, казва журналистът.

47 имена, 47 потенциални жертви

Първо киевските власти обявиха 30 души, включени в списъка за убийства. По-късно го разшириха на 47 души. Някои, чиито имена са включени в списъка, не го приемат сериозно, като Юрий Андрухович, един от най-известните украински писатели:

“Сигурно са ме включили допълнително заради пропагандни цели. Не вярвам, че представлявам интерес за руските тайни служби.”

И на него полицията е предложила да се разговаря по защитни мерки, но досега той не намерил време за подобна среща.

За разлика от Мушдабаев Андрухович не е избягал от Русия в Украйна и ето защо в Москва не го смятат за изменник. Като приятеля си Бабченко Мушдабаев е един от най-яростните критици на Путин.

Той нарича руския президент “кръстник” и говори за мафиотска държава. Това го превръща в омразен обект за руския пропаганден апарат. Ето защо Мушдабаев не се и съмнява, че списъкът е истински и че действително е в смъртна опасност.

Мушдабаев непрестанно е охраняван от полицейски офицер. Той му обяснява как трябва да се държи. Примерно къде в стълбище може да се крие убиец или как да се разбере, дали непознати са били в жилището му – вратите да се оставят в опредеделена позиция, също и пердетата.

46-годишният баща на две деца не може спонтанно да напусне жилището си, не може да ходи на ресторант или в бар. “Целият ми живот е обърнат с главата надолу”, казва Мушдабаев.

Той води свое предаване по кримскотатарския предавател ART, който след анексирането на Крим предава от Киев. Журналистът включва репортажи за съдбата на съотечствениците му в Крим – арести, бой, мъчения.

“Никого от вас на Запад това не го интересува”, жалва се Мушдабаев. Възмущава се и на твърдения, че Крим винаги е бил руски: “Крим винаги е бил нашата родина, на кримските татари.”

Наивен бил и погледът на Запада по случая "Бабченко":

“Който живее в мир и сигурност, не може да си представи на какво сме подложени тук. Най-голямото ми желание е да се върна към предишния си живот, когато можех свободно да се придвижвам без охрана и без страх.”