Мисията на Джон Болтън е необичайна. Новият съветник на Доналд Тръмп по национална сигурност е известен като хардлайнер спрямо Русия. Заради дадено политическо убежище на Едуард Сноудън беше заплашил Путин, че щяло да го заболи. В сряда той бе в Москва, за да подготви среща на американския с руския президент. Тя би могла да се състои още през следващите седмици, може би дори преди срещата на върха на НАТО, насрочена за 11 юли, пише в своя обширна публикация по темата Павел Локшин*.

Че Тръмп ще се срещне с Путин, отдавна е известно. Подготовката започна най-късно от март след преизбирането на Путин за президент и прибързаните поздравления от Тръмп, и то въпреки настояванията на съветниците му да не го прави. Тогава американският президент покани Путин във Вашингтон, но сега, изглежда, предпочита срещата да се състои на неутрална земя.

Австрийски и американски медии съобщиха, че двамата държавни ръководители биха могли да се срещнат в Австрия, както навремето това направиха Джон Кенеди и Никита Хрушчов, също Джими Картър и Леонид Брежнев.

Последно Тръмп объркваше съюзниците си по време на срещата на Г-7 в Канада. Най-вероятно през главите на съветниците си той настоя Русия отново да бъде приета в Г-7. Причина за отстраняването на Русия от Г-8 беше анексирането на Крим.

След срещата на върха с Ким Чен Ун изглежда сега Тръмп е убеден в силата на личната си дипломация и иска да я тества при Путин.

Това предизвиква голяма загриженост особено в Европа. От гледна точка на отношенията между Вашингтон и Москва, както и американското разследване на вероятна руска манипулация на президентските избори в САЩ през 2016 г. всъщност не са вероятни изненадващи отстъпки пред Путин. При Тръмп обаче нищо не може да се изключи.

Кошмарен сценарий би била сделка между Вашингтон и Москва през главите на европейците – примерно изтегляне на САЩ от ученията на НАТО на източния фланг на пакта. При разговор с Тръмп Путин би могъл да се аргументира, че участието на САЩ в маневри на НАТО в Източна Европа е прекалено скъпо и от гледна точка на политиката на сигурност рисковано. Като ответен ход Москва би могла да предложи отказ от военни маневри в западните части на Русия.

Ако Тръмп би склонил на такава сделка, президентът на САЩ ще се покаже като велик преговарящ, който умиротворява Европа. Като някой, който може да извоюва сделка дори с опитния Путин, от когото мнозина се боят. Решението му обаче би отслабило Северноатлантическия съюз, възможно е дори да постави под въпрос неговите основни принципи.

Полша и прибалтийските държави, които заради агресивната политика на Русия разчитат на помощта на американците, биха се чувствали крайно нисигурни, да не говорим за Украйна. Обратно – руският настъпателен потенциал не би отслабнал.

Самата среща би била успех за Путин

Ако Путин предложи апетитна сделка за премахване или поне разхлабване на американските санкции, като в ответен ход обещае сваляне на напрежението в Украйна, така и европейците ще са в цугцванг, а след 4 години европейският алианс на Меркел по санкциите ще се разклати.

Този сценарий може и да е невероятен. За да обяви срещата за успех, на Путин не му трябват много неща. Не са му нужни привидни завоевания. Само факта, че среща най-влиятелния човек в света като равен, и то на неутрална земя, както навремето генерален секретар на Съветския съюз, за Путин това би било огромен имидж.

Ако срещата се състои, благодарение на Тръмп той ще се приближи до осъществяването на дългосрочните си цели. Което ще рече един световен ред, в който анексирането на Крим ще се понася без санкции. Един ред, при който Европа и САЩ ще развържат ръцете на Русия по отношение на постсъветските й съседи.

Какво мисли по въпроса Тръмп, гадаят дори от най-тясното му обкръжение. На вечеря с други държавни ръководители по време на срещата на Г-7 в Канада е казал, че Крим бил руски, тъй като там се говорело на руски. Тръмп не разбирал и подкрепата за Украйна, оказвана от държавите от Г-7. В крайна сметка тя била една от най-корумпираните страни в света.

Поне досега обаче външната политика на правителството на Тръмп е друга. Преди шест месеца за пръв път одобри износ на противотанкови оръжия за Украйна. През март Тръмп разпореди удължаване с една година на санкциите срещу Русия, наложени след анексирането на Крим. През април последва нов рунд санкции срещу руски олигарси, курсът на рублата се обезцени с 4 на сто спрямо долара.

Преди две седмици последваха по-леки наказателни мерки срещу руски предприятия, замесени в кибератаки в САЩ. Скоро може да последват и санкции срещу европейски партньори на Москва при строежа на газопровода “Северен поток 2”.

Подобни противоречиви сигнали от САЩ в Москва се оценяват като доказателство, че дори смятан за приятелски настроен към Русия президент не е в състояние да води външна политика срещу Конгреса и собственото си правителство.

Но дори и да не се стигне поне до символично съгласие с Тръмп, Москва би могла да спечели от срещата  извън факта, че изобщо се е състояла. Путин може да я използва като възможност да се представи като анти-Тръмп – по иранската сделка, Парижкото споразумение по климата и “Северен поток 2”. От гледна точка на разрива на Тръмп с ЕС по отношение на наказателните мита тактиката на Путин може да задейства.

Павел Локшин е кореспондент в Москва на германския в. “Ди Велт”, откъдето препечатваме публикацията му. Преводът е на Клуб Z.