Известният уругвайски мотивационен говорител д-р Густаво Сербино лично е надъхвал Единсон Кавани преди вчерашния мач.

Това сподели самият Сербино за Клуб Z.

„Небесносините” спечелиха срещу Португалия с 2:1, а Кавани вкара и двата гола за отбора си. В посланието си докторът нарича футболиста Плешко. По ирония на съдбата такъв е прякорът на Кавани, известен днес с дългата си коса. (Защо - виж по-надолу.)

За момента няма официална информация за състоянието на тарана - той получи контузия към края на срещата с иберийците и беше заменен. Травмата е мускулна, в прасеца. Първоначално бе обявено, че Кавани няма да се възстанови за мача с Франция на 6 юли - времето е малко. От лагера на Уругвай казват, че "се молят и надяват" един от лидерите им да бъде излекуван. Днес ще се направи преглед и всичко ще стане ясно.
 

Преди Мондиала неговият приятел Густаво Сербино е изнасял беседи, с които е мотивирал футболистите от националния отбор, и лично ги е изпратил за Русия. Той е един от 16-те оцелели от „Чудото в Андите” през 1972 г. Тогава самолетът, с който те пътуват за Чили, се разбива в Андите. Оживелите са принудени да се хранят с труповете на загиналите си спътници, за да оцелеят.

Като студент по медицина Густаво Сербино е наясно с рисковете и е един от тези, които настояват всички да се хранят с телата. Не само това - той е сред тези, които дават личен пример на другите.

Густаво Сербино се похвали пред Клуб Z, че преди всеки мач разговаря с Единсон Кавани. Ето какво послание му е изпратил той малко преди двубоя с Португалия вчера:

„Скъпи Еди, да постигнеш днес голям успех.

Това са най-добрите мачове за Уругвай и за тебе!

Вие се подготвихте като никой друг и точно сега трябва да повярвате, че нещата ще се получат на терена, ако излезете като един истински отбор.

Скъпи Плешко, днес е денят, в който ще вкараш гол и ще получиш сладолед.

Прегръщам те силно и само Уругвай!”

Изречението за сладоледа си има своя история, обясни Густаво Сербино. Когато бил дете, Еди редовно играел футбол на улицата с връстниците си. Който вкарал гол, останалите тичали да му купят сладолед. В случая има и рима на испански - Pelado (Плешко) и helado (сладолед).

Като бебе Кавани е имал много малко коса. И оттогава му е останал прякорът.

Същевременно прогнозата за мача, която Густаво Сербино даде пред Клуб Z, се оправда. Мотивационният говорител предрече 2:1 за „небесносините” срещу Португалия.

Героят пише писмо до себе си

Единсон Кавани. Снимка ФИФА

Самият Кавани пък написа „Писмо до Плешко”, т.е. до себе си в навечерието на мача. Зрелият днес футболист се обръща към 9-годишния Еди. И му припомня как е отгледал дългата си коса. Първо по-големият му брат Нандо, а после и самият Еди, се вдъхновили от прическата на аржентинеца Габриел Батистута. Първо двамата престанали да ходят на фризьор. А израсналите си коси сушели със сешоара на майка си. Любопитното е, че Кавани и до днес не се е запознал с идола си.

Кавани си припомня лишенията, в които е отраснал:

„Днес живееш на улицата с топка с краката, по южноамерикански. Не знаеш нищо друго. Освен това какво ще правиш на закрито? Няма нищо забавно вътре. Нищо интересно. Няма „Плейстейшън". Няма голям екран. Дори не можеш да си вземеш топъл душ. Нямаш отопление. През зимата отоплителната ти система се състои от четири одеяла. Когато трябва да си вземеш душ, вземаш тенджера с вода, която стопляш на газовия котлон. Много е важно да знаеш как да смесиш топла със студена вода. Така ще научиш алхимията.”

Но дори това било страхотен лукс за Кавани, който днес е милионер. Той не е забравил първата си къща, в която дори не е имало баня.

„Ще ми разрешиш ли да ти кажа една тайна? Когато днес си спомням всичко това, изобщо не се чувствам зле. По някакви причини ме изпълва с енергия. Дава ми смелост. Това е прекрасен спомен. Няма значение как е вкъщи. Продължавай да живееш на слънце, Плешко”, пожелава сам на себе си звездата на „Пари Сен Жермен”.

И накрая - една "българска следа" в кариерата на Единсон Кавани. Той е юноша на уругвайския клуб "Данубио" ("Дунав"). Отборът от Монтевидео е създаден през 1932 г. от братята имигранти Хуан и Мигел Ласароф (Иван и Михаил Лазарови) от България.