Пекарната на Херберт Глазер предлагаше на гладните нюйоркчани традиционни германски вкусотии от 1902 година и затварянето й бележи загубата на късче от германската история в американския град, пише ДПА. 

Наследниците на баварско имигрантско семейство са предлагаха торта "Блек форест", най-известния меден сладкиш биненщих, джинджифиловия хляб лебкухен и коледния щолен.

В миналото германските имигранти и техният бизнес са имали силно присъствие в квартала Йорквил. И докато видимото германско наследство в този район намалявало, то пекарната на Глазер оставала константа, до този момент.

Германската пекарна предлагаше традиционни германски лакомства от 2 април 1902 година, но след 116 години затвори врати на 1 юли. 

"Решението беше трудно", каза пред ДПА съсобственикът Херберт Глазер. "Работил съм тук над 43 години. Уморен съм. Трябва да съм на крак цял ден и работата става все по-трудна, когато остаряваш и е време за оттегляне", добави той.

Така семейството е взело решение да продава.

Обстановката в пекарната почти не се е променила от 1918 година. Приятната миризма на току-що изпечени бисквити от фурната се носи във вътрешността, а оперна музика осигурява необходимия музикален фон.

"Откакто обявихме, че ще затваряме, пекарната беше по-натоварена от обикновено", каза 65-годишният Глазер, показвайки опашката от клиенти, които чакат поръчките си. Херберт върти бизнеса заедно с 67-годишния си брат Джон.

Според слуховете популярните черно-бели бисквити, известни в Германия като "американски" са били създадени тук преди 100 години.

Семейният бизнес има дълга история. Дядото и бабата на Херберт, които са родени в Бавария, предприемат пътуване с кораб до САЩ през 1890 година.

Като вярващи християни те отиват в германската католическа църква в Йорквил и си купуват имот. Именно там отварят пекарната през 1902 година и оттогава бизнесът се предава на три поколения.

"Това че сме собственици на сградата, е единственото нещо, което ни задържа тук толкова дълго време", твърди Глазер, който все още живее в апартамент над фурната. 

"Малка пекарна като нашата не може да оцелее в Манхатън", добави той.

В миналото много имигранти са разговаряли на немски помежду си, прожектирани са германски филми, хората са танцували на фона на германска фолклорна музика вечер. 

Част от 86-та улица е наричана "Зауеркраут булевард" ("Булеварда на киселото зеле"), защото е имало редица германски ресторанти, сред които "Бавариън Ин", "Лорелай денс хол", "Кафе Гайгер" и друга германска пекарна - Крамерс пастрис (Kramer's Pastries), затворена през 1999 година.

"Малкият семеен бизнес е рядкост в наши дни", твърди Памела Дейвънпорт, която е работела за Глазер 20 години. "Гледах децата как растат тук. Губим истински скъпоценен камък в района ни", каза 79 годишната британка.

Сбогуването за Глазер е тежко, но той гледа напред, за да се отдаде на почивка. Посетил е Германия два пъти и особено се е насладил на Мюнхен и пътуването по протежението на река Дунав.

"Никога не съм учил немски и сега най-накрая ще имам време за курс", твърди Глазер.