Преди няколко дни парламентът прие на първо четене промени в закон, внесени от Делян Пеевски и група депутати от ДПС. Една от основните линии по време на дебатите бе следната: трябва ли да се подкрепя закон, който сам по себе си не е лош, но е внесен от Пеевски - човек, който има репутацията на лицето на криминално-олигархичното статукво у нас. В крайна сметка ГЕРБ и "Обединени патриоти" подкрепиха закона, а БСП по-скоро се въздържаха. Малцина социалисти се осмелиха да гласуват против.

Всичко това показва, че въпреки немалкия опит, който България натрупа в режим на демокрация, българските политици все още не са съвсем наясно как точно можеш да бъдеш успешен политик при такъв режим. По този повод и в тяхна услуга ето следния кратък наръчник:

1. Основното оръжие на всеки политик в режим на демокрация е неговото добро име. Всъщност това оръжие е важно за всеки политик не само при демокрацията, но при нея е особено важно, тъй като периодично има избори.

2. В правото всеки е невинен до доказване на противното. В политиката е точно обратното - всеки е виновен до доказване на противното. В този смисъл да си политик с добро име е много по-трудно, отколкото да си обикновен човек с добро име. А твърдението, че органите на съдебната власт не са установили престъпление, което е любимо на всички наши политици, не може да бъде политически аргумент. Особено когато става дума за българската съдебна власт.

3. Доброто име за един политик не е някаква суета. То е важно, за да може да той реализира своите политически виждания по-успешно.

4. Когато един политик с добро име подкрепя друг политик с не чак толкова добро име, то и доброто име на първия политик страда.

5. Какво пише в един закон е важно. Не по-малко важно е обаче кой точно предлага този закон.

Как би трябвало всеки разумен политик да приложи тези принципи в казуса със закона, предложен от Пеевски? Корпулентният депутат и бизнесмен определено не се ползва с добро име в обществото. Дали това е справедливо или не в случая няма значение. Към момента Пеевски е виновен и не може да докаже противното. (виж т.2). Цялата партия ДПС всъщност не се ползва с особено добро име. И то не защото мнозинството от нейните избиратели и актив са турци и мюсюлмани, както често твърди ръководството на партията. Напротив - точно българите в ДПС най-много рушат доброто име на движението.

Поради всички тези причини всеки разумен политик не трябва да подкрепя нито един закон, чиито вносител е Пеевски. Защото дори този закон да е прекрасен и да няма видими недостатъци, то около вносителя му винаги ще витаят съмнения (виж т. 5). Пеевски определено е умен и интелигентен човек, който добре може да прикрива своите лични интереси. До преди няколко години по документи той беше по-беден от средно заможен бизнесмен. През миналата година обаче декларира милиони. И институциите са безсилни да установят как точно се случва това.

Депутатите от ГЕРБ и "Обединени патриоти", които подкрепиха закона на Пеевски, накърниха доброто си име, доколкото са го имали ( виж точки 1, 3 и особено т. 4). Онези от БСП, които гласуваха "въздържал се" също не допринесоха особена полза на личния си рейтинг. За депутатите, които отсъстваха по време на гласуването, обобщението е трудно, но за тях съмненията остават.

Социалистите, които гласуваха отявлено против са единствените, които се държаха като разумни политици в режим на демокрация.