11 часа отнема отиването до и връщането от мястото, където 12 деца и техният треньор са в капана на наводнената пещера „Там Луанг Нанг Нон“ в Тайланд.

Това споделя пред в. „Ел Паис“ датският водолаз Иван Караджич. Той е част от международния спасителен екип, който обмисля как да измъкне младите фуболисти.

Само първият етап от пътя, по който се стига до разклон, трае 8 часа.

Пътят е изпълнен с трудности. Без видимост, с денивелации, на места става неимоверно тясно. Много малко са местата, където човек може да си почине.

„Много е изтощително“, споделя 44-годишният Караджич.

Той участва доброволно в операцията. Пристигнал е в Тайланд на 4 юли и още на другия ден се гмурнал в опасните води в пещерата.

Часове по-рано загина водолазът Сарамн Гунан, също доброволец. Той умря поради липса на кислород на връщане от „капана“. Тайландецът им занесе бутилки с кислород. Смъртта му показва колко е опасен маршрутт дори за опитни професионалисти.

Работата на водолазите в тази пещера е особено трудна, тъй като тя се пълни с вода само по време на мусонния сезон, изтъква Иван Караджич.

Трудностите започват още „на сухо“. Час и половина трябва да се върви по „адски“ път.

„Калта стига до коленете. Има много камъни, денивелации нагоре и надолу, промяна на посоката, пропадания от 5 до 10 метра. Същински ад“, описва ситуацията водолазът от Дания.

Толкова е тежко, че когато човек стигне до наводнената част, трябва да си вземе почивка, преди да се потопи във водата. Караджич и хората с него почивали 45 минути.

Във водата е още по-зле. Тя е мръсна и няма никаква видимост. На места тунелите стават много тесни. Другаде дълбочината достига до 5 метра. Някъде има въздушни „джобове“, където човек може да излезе навън и да подиша без маска.

Температурата е поносима. Тя е 20 градуса – с 10 градуса по-ниска от тази на морето в Тайланд.

Караджич стигнал само до началото на разклона на тунела, което му отнело 8 часа. Най-опасното място обаче е още по-нататък. Там коридорът се спуска и се издига във формата на буквата U и оттам може да мине само един човек. Трудно е дори да се пренесат кислородни бутилки. Иван Караджич обаче не губи надежда.

„Има препятствия, които малко затрудняват преминаването, но не го правят невъзможно“, смята той.

И след като е изследвал пещерата, е убеден, че изваждането на децата е трудно, но напълно постижимо. Той е сред привържениците на идеята те да бъдат обучени да плуват и на най-основните елементи на потапянето:

„Не можеш да научиш едно 12-годишно дете да бъде перфектен водолаз. Но може да бъде научено на основното и да бъдат сведени до минимум минутите, които децата ще прекарат под вода.“

Съвсем естествено, младите футболисти ще бъдат придружавани. Вероятно с тази работа ще се нагърбят тайландски военни водолази, които по-добре комуникират с децата и ще ги направляват при преминаването през тежките участъци. Които, колкото и да са неприятни, са малко.

Огромната част от маршрута е достатъчно широка, за да могат двама души да плуват заедно.

Другият вариант е да бъде пробит тунел отгоре, който да стигне до децта Това обаче може да отнеме страшно много време.

Освен това в международния екип са се събрали някои от най-добрите пещерни водолази в света, изтъква Иван Караджич. И гибелта на колегата им не ги е отчаяла. Всички са наясно с рисковете, но желанието да бъдат спасени децата е по-силно от всичко друго.