КНСБ настоява за нови разходи от над 1.6 милиарда в бюджета за догодина, от които повече от 991 милиона са за увеличения на заплати. На семинар във Варна днес президентът на синдиката Пламен Димитров представи исканията към сметките на държавата за 2019 г., същинските обсъждания по които по традиция започват наесен.

Новите допълнителни разходи са свързани с увеличения на заплатите на учителите в средното образование, в здравеопазването, в МВР и пожарната, в местната и държавна администрация, както и на железничари, културни и музейни работници, в земеделието. Договореното 15% увеличение на учителските заплати от 1 януари 2019 г., което вече е договорено, е включено в исканата сума и остойностено на 362 милиона лева.

Най-голямото перо в повишените разходи е за МВР - 263 милиона лева, в т.ч. пожарната, а други 242 милиона са за различни министерства, включително за увеличение с 20% на заплатите в държавна и общинска администрация. В обхвата на ведомствата са Министерството на финансите и по-скоро НАП (56.3 милиона лева), НОИ (12.6 милиона лева), ДАНС (18.9 милиона лева), Министерство на правосъдието (31.6 милиона лева) и др.

От КНСБ отбелязаха, че е особено важно да се повишат заплатите на служителите в Изпълнителната агенция "Борба с градушките" - и са разписали 9 милиона лева повече, както и още 10 милиона лева за Селскостопанска академия и 30 млн. лева допълнително за заплатите в "Национална компания Железопътна инфраструктура".

"Българинът не получава, колкото произвежда и възможност за нарастване на доходите има", каза президентът на КНСБ.  

Аргументите за допълнителни разходи заради заплати експертите на КНСБ мотивират с това, че всички основни макроикономически показатели бележат ръст. Те изтъкват няколко от тях: растеж от 3.6% на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г.; крайното потребление стигна 4.5% на годишна база при 3.3 на сто през 2016 г.; рекордно висок темп на ръста на заетите след кризата - 1.8 процентни пункта, при това особено висок в селското стопанство, докато в сферата на услугите сериозно се забавя до 0.4% спрямо 2.2 година по-рано; безработица от 6.2 на сто.

От КНСБ припомнят, че фискалната политика и бюджетните параметри не са обект на критика от страна на Европейската комисия, а на прицел са социалните проблеми, като ниските доходи са един от тях.

Всичко това дава основание на експертите на КНСБ да настояват за по-високи доходи, тъй като за поредна година факторът труд е подценен и продължава да бъде оценяван все по-ниско.  

Не е подмината културата. За 13 духови оркестъра, сред които и "Софийски солисти", КНСБ настоява за 1.962 милиона лева общо, като всеки от тях да получи между 60 000 и 372 хиляди лева (за детски хор "Захари Медникаров" и Смесен хор "Добруджански звуци"). Близо 800 000 лева допълнително се предлага да се разпределят между десетина фолклорни ансамбъла.

Печелившите са учителите

Печелившите от бюджет 2019 със сигурност са учителите, за които основното възнаграждение за педагогически персонал се вдига със 140 лева и става 920 лева. За това вече има подписано споразумение. В увеличените пари са включени 25 милиона лева за кръжочна дейност, 35 милиона лева за осигуряване на транспорта и възстановяване на разходите за наем на учители - 35 милиона лева, и др.

"Осигурихме възможност учителите да имат възможност да получават 13 допълнителни възнаграждения - за свободно избираем предмет, кръжоци, класен ръководител, квалификационна степен и др"., заяви председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева.

Най-бедни и с най-дълбоки неравенста

Въпреки тенденцията към растеж, България остава не само най-бедната държава в ЕС, но и единствената в Общността, в която коефициентът Джини (Jini), който показва разпределенията на благата в едно общество и неравенствата, надхвърля 40%. 

От Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ представиха данните, че един отработен час (вкл. заплата + осигуровки) в България е 5.1, а в ЕС - 23.1 евро или 4.5 пъти повече. А измерено през стандартната покупателна способност (СПС) разликата е 2.2 пъти.

По отношение на минималната работна заплата в 10-те най-нови членки на ЕС, води Полша с 503 евро и България е отново на опашката и там - с 261 евро, докато в първенеца Люксембург е 1999 евро.

"За пет години 6 милиарда лева добавена стойност са "прехвърлени" от капитала към работещите благодарение и на нашите усилия, но остава сериозният проблем в разпределението на добавената стойност между труда и капитала в полза на капитала", каза Пламен Димитров.