Изследването е проведено по метода лице в лице в периода 1-6 юли сред 1008 пълнолетни граждани.

Един от основните изводи е, че краят на европредседателството "носи по-скоро разочарование и засилване на скептицизма".

"Свръхочакванията свързани с него (Шенген, еврозоната, конкретни политически и преди всичко икономически ангажименти за Западните Балкани) се сблъскват с рутината на едно нормално провеждане, на едно протоколно политическо събитие, на което страната е просто домакин", посочват социолозите.

На въпроса "България ще има ли (има ли) някаква полза от европредседателството?" през май 49 на сто са посочили "да", а през юли процентът е спаднал до 37. За отговора "не, няма да има" числата са респективно 28 към 43. Българите изобщо са станали песимисти за бъдещето.

Но с това скептичните настроения към европейската идея не се изчерпват. 

"На сериозен удар е подложена идеята за общност, солидарност, заедност. Едва 16 % смятат, че нещо подобно на "евроатлантическа солидарност" реално съществува. За огромната маса от хората това е просто празен звук (политически "шменти капели")", отчитат от "Медиана".

Петдесет и девет на сто са посочили, че не могат да преценят, 25 на сто - че няма такова нещо като "европейска солидарност".

И вадят заключението:

"Това очертава картината на засилена тревожност от един турбулентен свят и  нестабилна Европа, в които всеки играе за себе си, а малка България е просто зрител (и възможен потърпевш)". 

Естествено, това "удря и върху имиджа на управлението", смятат още от социологическата агенция. Ако по време на председателството е имало нараснал оптимизъм, сега се наблюдавал обратният процес. И в този смисъл:

"... леко се увеличава желанието за предсрочна смяна на властта ( достигайки близо 30 % от пълнолетните)".

От "Медиана" са задали въпроса: "Управлението на третото правителство на Бойко Борисов вдъхва ли ви доверие или по-скоро ви разочарова?" и са получили съответните отговори:

През май 29 на сто са посочили, че им вдъхва доверие (27 на сто през юли); 54 на сто през май са разочарованите (56 на сто през юли); 17 на сто и през двата месеца не могат да преценят. Оценката, която пишат на кабинета през май, е "среден 3,44" по шестобалната система, а през юли - 3,40.

Средно 45 процента са посочили, че искат това правителство да изкара пълния си мандат (46/43 - май/юли).

Изследването отчита, че електоралните нагласи на българина не са се променили особено. Подкрепата за ГЕРБ е спаднала с 1 на сто, а за БСП - с 2 процента. Разликата между двете основни политически формации се запазва такава, каквато е измервана от "Медиана" и през последната половин година - 4 на сто в полза на ГЕРБ.

Социолозите обаче са отчели електорална подкрепа за две имагинерни партии - на шоумена Слави Трифонов и на президента Румен Радев.

"Устойчивостта на тази картина се дължи не толкова на стабилност, а преди всичко на липсата на ярка политическа алтернатива  пред избирателите. Показателно е, че над 55 % от всички избиратели заявяват, че е възможно да гласуват за една от двете несъществуващи политически партии", посочват от "Медиана".

Ето и какви лични рейтинги на политиците са измерили още от агенцията: