Светият синод на Българската православна църква отново не е предоставил на комисията по досиетата списък със служителите си, които по закон подлежат на проверка за принадлежност към тоталитарните служби - Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 

За писмото, пратено от Синода в отговор на запитване, потвърди пред Клуб Z председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Според закона за разкриване на докумените на бившата Държавна сигурност на проверка за агентурно минало в качеството им на лица, осъществяващи публични дейности, подлежат "ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности". В това определение по отношение на православната църква (а и на останалите регистрирани вероизповедания, с които от влизането в сила на закона за досиетата през 2007 г. не е имало подобен проблем - б.р.) влизат не само патриархът и митрополитите - тоест състава на Светия синод, но и ръководните служители на синода по епархии. 

Основният мотив на ръководството на Българската православна църква да не предостави списъци със служителите си и техни данни, за да могат да бъдат проверени за досие, е, че Синодът не разполагал с такива списъци и затова е в невъзможност да го предостави, въпреки че уважава законите на страната. 

Кореспонденцията между ръковоството на БПЦ и комисията по досиетата е трудна от влизането в сила на закона за разкриване на документите на тоталитарните служби в края на 2006 г. и започналите няколко месеца по-късно проверки на изброените в закона лица. През 2011 г. Светият синод взима специално решение, с което тогава оспорва дефиницията в закона за досиетата за "религиозните общности", които нямали "управителни органи" и не били юридически лица, за да предоставят информация на комисията по досиетата. Тогава това е мотивът за отказ да се предоставят данните за служителите на Българската православна църква по места, за да бъдзат проверени за досие. Ето цитат от въпросното становище на БПЦ отпреди 7 години: 

Само ако чл. 3, ал. 2, т. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съдържаше понятието ”вероизповедание”, компетентната Комисия по този закон би могла да упражни правомощията си по чл. 21, ал. 3, тъй като съгласно тази норма ръководителите на държавните органи, на юридически лица и търговски дружества предоставят на комисията поисканите от тях документи в 14-дневен срок. Следователно, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 6 от ЗДРДОПБГДСРСБНА във връзка с §1., т. 2 от ДР на ЗВ „религиозните общности” не са юридически лица, поради което всички вероизповедания не са задължени да предоставят тази информация, а с още по-голямо основание тази норма не е приложима за БПЦ, която съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 е представител на традиционното вероизповедание и като такова е юридическо лице...

...Нещо повече, ще бъде абсолютно недопустимо по тълкувателен път да се смята за религиозна общност БПЦ по изложените конституционни съображения, а още по-недопустимо ще бъде това да се разпростира за нивата спрямо органите по йерархията на БПЦ по тълкувателен път до църковните настоятелства по чл. 140 от Устава, които са управителните органи на църквите като местни поделения на вероизповеданието – БПЦ-БП.

Пак през 2011 г. единствено Пловдивският митрополит Николай изплаща писмо до комисията по досиетата, с което иска сам проверка на служителите и свещениците в епархията си. Тъй като по тескта от закона комисията няма право да огласи резултата от тази проверка, тогава не се разбра какво е излязло от работата на комисията. Ставаше дума за проверка на 191 души от Пловдивската епархия, заемащи към онзи момент или заемали преди това длъжности в нея. 

Петима от настоящите членове на Светия синод са с обявени от комисията по досиетата документи за принадлежност към Държавна сигурност с решение от януари 2012 г. Сред тях са патриарх Неофит и владиците Игнатий (Плевен), Йоаникий (Сливен), Григорий (Велико Търново), Йосиф (САЩ, Канада и Австралия). Шестима от другите обявени тогава за агенти на тоталитарните служби починаха, а на тяхно място бяха избрани нови владици.