Ако тези дни някакъв наблюдателен враг си води записки как може спешно и успешно да се побърка българския народ, вероятно вече е извел следната формула: геополитическа конспирация с елементи на идилия и бежанци.

Сега в страната са запалени три огнища: първото от майките на децата с увреждания, второто от Николай Колев – Босия, третото от болестта чума. Първият сборен пункт за тазгодишните протести на майките на деца с увреждания беше пред президентството в 11 часа на 15 април. Под различна форма от средата на април до този момент, средата на лятото, протестът продължава. Няма човек, който да не съчувства на семействата с болни деца. Няма човек, който да е убеден, че социалните служби си вършат работата всеотдайно и компетентно. Няма човек, който да не е съгласен, че парите не отиват точно там и точно за това, за което са най-нужни. Но въпреки това бунтът на майките на деца с увреждания вече пое по равна линия, без особени сътресения, без масова подкрепа, с все по-малко телевизионни репортажи, нещата започнаха да се търкалят по инерция и общото очакване е да не се случи големия прелом, какъвто предвещаваше логото на протеста „Системата ни убива“. Това огнище не успя да прерасне в „пожара на бунта гори“ дори с подкрепата на такава голяма сила, каквато без съмнение е „Шоуто на Слави“.

Второто огнище дълго време остана на закрито. Вечният дисидент Николай Колев-Босия гладуваше от три седмици, а нито една медия не беше съобщила за протеста му. Гладната стачка на Босия стана новина едва на 21-вия ден от началото си. Странно, но тя не отекна със силата, с която се предполага че прозвучава новина, че един човек е заложил живота си в името на това да се изпълнят напълно обосновани и логични искания. При това не става дума за Едвин Сугарев, в изхода на чиито гладни стачки някак бяхме сигурни, в смисъл, че ще приключат със захранване. Тук протестиращият е автентичен несъгласник, доказал се в безброй протести, човек с биография на бунтар във всякакви времена. Заложил е живота си. И въпреки това хората, които заставаха със симпатиите си на страната на Босия бяха повече в социалната мрежа, но не и до него в реалността. Междувременно той промени исканията си, но и това се прие повече като подозрение, че някой употребява протеста му, а не като крайна решителност.

За козлето на баба Дора обаче народът ревна до небесата, разтури спокойствието на няколко министерства, партии и агенции и доведе в село Шарково омбудсман, министър, Динко, Корнелия Нинова и безчет репортери, които отразяваха всяка дума и стъпка на баба Дора. Как стана така, че козлетата и агнетата взривиха обществото със сила, която не се случи нито по повод на децата с увреждания, нито заради гладуващият поет? С какво този проблем беше по-взривоопасен, по-значим, по-близък до чувствата на хората? И как се получи така, че животът на децата и на поета се оказаха по-малък повод за вълнения, отколкото евтаназирането на овце и кози?

Да си дадем сметка от какви съставки беше забъркан този взривоопасен коктейл. Първо: началото на операцията „евтаназиране на животни в Ямболско“ съвпадна с шеметното разпространение на един клип, в който председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер видимо страда от нещо до степен, в която не може да пази равновесие и раздава наляво и надясно разнежени целувки. По-късно беше оповестено, че страданието му се нарича ишиас. Това беше фонът, на който се случиха събитията и той не е никак маловажен. Защото породи следните мисли у всяка незамътена от промили глава: на тези хора ли разчитаме, те щом лъжат, че това е ишиас, какво им пречи да лъжат за всичко останало, факт е, че избиват животните, а причината може да е толкова реална колкото ишиасът и т.н.

Второ: в социалната мрежа като контрапункт на алкохолното клипче от Брюксел се появява клип и снимка на баба Дора, прегърнала едно козле като героинята от „Козият рог“, която беше наказана за обичта си към животното. Внушението е, че баба Дора също обича животните и ще бъде наказана за това. От кого? И защо?

Трето: задействаха се всички механизми на конспирацията. Върши се нещо тайно, значи има нещо зловещо. За това допринесе и глупакът, който – за да оправдае липсата на предварителна разяснителна кампания – каза, че хората не били предупредени, за да не си скрият стадата. Някой някъде решил, че по-ефективно ще бъде хора с бели мушами да нахлуят в двора ви и да теглят ножа на стадото, като това остане в тайна от съседните дворове, където също ще нахлуят изненадващо. Колкото и да е странно има хора, които мислят така и те получават заплати за такова мислене. Ширва се безкраен хоризонт пред всяка конспиративна теория. Първата версия – в европейски мащаб – е, че Европа плаща на българското правителство, за да унищожи дребното животновъдство в собствената си страна. Втората версия – в геополитически мащаб – някой разчиства терена в Странджа, за да бъдат настанени пълчища бежанци. Колкото и зле съшити да са тези теории, те веднага намират привърженици. Защо след като едни хора допускат, че населението ще повярва в ишиаса на Юнкер, други хора да не се надяват, че хората няма да се вържат на конспирацията с бежанците.

Четвърто действие: Всякакви лица – имащи и нямащи отношение към животновъдство – се изсипват в ямболските села. Хората от страната на правителството обясняват с няколко дни закъснение какво правят и защо го правят, пиарки си правят селфита с баба Дора, зрителите вече познават някои козички по имена, Корнелия Нинова иска оставка на общо взето последния министър на когото не е поискала оставката. От всички телевизии се чува блеене. Динко дойде ли? Ааа, дошъл е, значи всичко е по план и разчет, готви се протест, пожарът на бунта гори.

Това бяха основните съставки, от които беше забъркано последното народно вълнение, без да споменаваме отделни подправки, които също допринесоха. Нямаше ги тези неща нито при протеста на майките на деца с увреждания, нито при самотната гладна стачка на Босия. В тези два случая имаше отдавна известни проблеми, които не са за траене, но пък с тях сме свикнали. И най-важното – нямаше го онова чувство, което е в състояние да вдигне на крак много хора. То може да се изрази с кратичкия израз „Искат да ни прецакат.“

Това всъщност витаеше над ямболските села, а много скоро след това и над цялата страна – искат да ни прецакат! Или ни лъжат, че има чума, или ни унищожават поминъка, или си разчистват терена за бежанци, или се готвят да ни платят малки компенсации – не знаем какво от всичко това, но сме сигурни, че искат да ни прецакат. Когато у хората отсъства и грам доверие към институциите бунт може да се вдигне дори само с една снимка на баба с козичка и две-три какви да е лъжи.

Редута