Александър Бенала, главният бодигард на френския президент Еманюел Макрон, е подведен под отговорност, след като любителско видео го показа как бие демонстранти на 1 май. Случаят Бенала е първият скандал, който пряко засяга Макрон, подчертава френският телевизионен канал “Франс 24”. Аферата отразява лошо функциониране на администрацията и позволи на опозицията да обвини управляващите в прикриване на престъпление. Вече три инстанции разследват случката - главният инспектор на полицията, министерството на правосъдието и парламентарна комисия.

Но и предишните президенти на Петата република - от генерал Шарл дьо Гол до Жорж Помпиду и Никола Саркози - не бяха чужди на скандалите. Някои бяха обвинявани, че са нарушили закона, други - че са използвали постовете си за лични и политически облаги.

Тайната служба за сигурност на Дьо Гол

Службата за гражданско действие (Le Service d’Action Civile - SAC), официално създадена през 1960 г., е била група, чието обявено намерение, било да “защитава и пропагандира” идеите и действията на генерал Дьо Гол. Описвана е обаче като опълчение или паралелна полицейска служба, подчинена пряко на президента.

Групата е действала извън закона, осигурявайки силова намеса и компромати за политическите опоненти на генерала. Водач й е Жак Фокар, тайнствен и влиятелен съветник на Дьо Гол по африканската политика. Друг от лидерите й бившият боец от съпротивата и вътрешен министър Шарл Паскуа. Службата за гражданско действие набира членове от редовете на голисткото движение и от организираната престъпност. В края на 60-те години на миналия век наброявала 3 000 души.

Разпусната е през 1981 г., когато раздори в нея водят до убийството на лидера й в Марсилия, полицейски инспектор, и на цялото му семейство.

“Водопроводчиците” на Помпиду

При президента Жорж Помпиду Националната дирекция за териториално наблюдение монтира записващи устройства в редакцията на сатиричния в. “Канар аншене”, за да открие източниците му на информация. Операцията беше разкрита, когато журналистът Андре Ескаро попадна на мними водопроводчици, които слагаха микрофони в стаите на редакцията на ул. “Сен Оноре” в Париж. Аферата, описана от от Помпиду като “фарс” доведе до размествания в правителството, при които министърът на земеделието Жак Ширак, бъдещ президент на републиката, стана вътрешен министър.

“Черният кабинет” на Митеран

Избран през 1981 г., Франсоа Митеран създаде тайна “антитерористична” клетка в Елисейския дворец. Задачата й беше да пази личния му живот от наблюдение. Президентът имаше връзка с историчката на изкуството Ан Пенжо, от която имаше дъщеря, Мазарин. Той беше настанил тайното си семейство в сграда на президентството  на “Ке Бранли”, където напоследък живееше и Бенала.

“Черният кабинет” също имаше за цел да погребва чувствителни за медиите истории. Клетката поставяше журналисти, актьори, писатели и политически личности под наблюдение без законно разрешение.

Тайната група е записала и архивирала около 3 000 разговора. Последвалият скандал, който избухна през 1993 г., приключи през 2008-а с осъждането на Кристиан Пруто, шеф на Митарановата антитерористична клетка, и на оше шестима души, обвинени в нарушаване на личната неприкосновеност.

Фалшивите работни места на Ширак

Двата мандата на президента Жак Ширак бяха пълни със скандали за тайно финансиране на неоголистката партия, която той основа, Сбор за републиката и за фиктивни работни места в кметството на Париж, което той оглавяваше от 1977 до 1995 г.

Телефонните разпечатки на Саркози

Всекидневникът “Монд” разкри през 2010 г., че прокурор е получил телефонните разпечатки на двама от неговите журналисти, които са разследвали аферата “Бетанкур”, свързана с плащания от милиардерката Лилиан Бетанкур, наследница на козметичната фирма “Л’Ореал “ към членове на правителството на Саркози.

След няколко месеца в. “Канар аншене” съобщи, че президентът “лично” е наблюдавал подслушването на журналистите, извършващи потенциално опасни разследвания. Седмичникът се позова на анонимни източници от Генералната дирекция за вътрешна сигурност, за да разкрие съществуването на “група съставена от бивши агенти”, натоварена да шпионира журналистите.  Елисейският дворец нарече обвиненията “напълно откачени”.

В може би най-големия от всички скандали, Саркози беше подведен под отговорност, за това че е приел 50 милиона евро като незаконно финансиране за кампанията си от режима на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи. През март следователите решиха да пристъпят към съдебен процес. Саркози е изправен и пред друго дело по отделни обвинения за незаконно превишаване на разходите през неуспешната му кампания за преизбиране през 2012 г.

Оланд и къртицата

В средата на президентската си кампания през 2016 г. дясноцентристкият кандидат Франсоа Фийон на няколко пъти заяви, че “черен кабинет” е бил източник на няколко скандала, които в края на краищата потопиха кампанията му. Саркози, отново обект на разследване за корупция и финансиране на кампанията му, също посочи с пръст Елисейския дворец - обвини тогавашния президент социалист Франсоа Оланд, че преднамерено е организирал изтичане на компрометираща информация.

Главният скандал, който подкопа мандата на Оланд, разкри дълбоки пролуки в сигурността на Елисейския дворец, след като таблоид публикува снимки на президента и актрисата Жули Гайе на балкона на президентския апартамент през 2014 г.

Разследване показа, че снимките са правени от вътрешността на двореца. Президентът заподозря къртица, може би служител верен на Саркози. Самоличността на фотографа не беше никога разкрита, но няколко офицери от тайната служба на Елисейския дворец бяха преместени.

Свързан с това скандал предизвика подобни безпокойства за сигурността. Въпреки че президентът трябва да бъде пазен по всяко време от 63-ма полицаи бодигардове, фотографи го показаха как “бяга” от двореца на задната седалка на мотоциклет, за да се срещне с любовницата си. Кадрите, които папараци бяха заснели от апартамент срещу жилището на Гайе, смразиха кръвта на службите за сигурност. Ако фотообектив може да отрие президента, защо да не може да го намери прицелът на снайперист?