Конституционният съд се произнесе днес по питането на ГЕРБ за това противоречи ли т.нар. Истанбулска конвенция на основния закон и очаквано отсече "да". Мотивите на КС обаче са доста любопитни - от това, че жената недвусмислено се асоциирала само с акушерството и раждането до това, че ще спрем да правим разлика между мъжете и жените.

"Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България", написа КС.

Решението е прието с осем гласа - на Анастас Анастасов (докладчик по делото), Борис Велчев (председател на КС) и съдиите Гроздан Илиев, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова.

Съдиите Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров обаче са го подписали с особено мнение.

Делото бе образувано в началото февруари по инициатива на 75 народни представители от ГЕРБ. Това стана след серия протести и акции срещу конвенцията, която според опозицията в лицето на БСП, а и според коалиционния партньор на ГЕРБ "Обединени патриоти", въвеждала "трети пол", "джендър идеология" и пр. И правителството реши да порехвърли горещия картоф към КС. 

"Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея. Така съдържанието на част от разпоредбите й излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование", се посочва в решението на съдиите.

Мотивите надълго разглеждат понятието "пол" и смисъла, който му се придава в конвенцията на английски, френски и български език. Според съдиите се въвежда понятие, различно от биологичнпото определение за "пол".

"Понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от пола като биологична същност. Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид", посочват КС. 

И следва обосновката:

"Gender“ се употребява в изразите: „gender equality“ („равнопоставеност на половете“), „gender-based violence“ ("насилие, основано на пола“), „gender identity“ („идентичност, основана на пола“), „gender-sensitive policies“ („политики, отчитащи особеностите на пола“), „gender perspective“ („перспектива, основана на пола“), „non-stereotyped gender roles“ („нестереотипни роли на пола“), „gendered understanding of violence“ („основано на пола разбиране на насилието“), „gender-based asylum claims“ („молби за убежище, основани на пола“), „gender-sensitive interpretation“ („тълкуване, отчитащо особеностите на пола“), „gender-sensitive reception procedures“ („процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола“). 

"Тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията. Тя е първият подписан от Република България международен договор, в който се дава такава дефиниция на понятието "пол". Въпреки че не урежда конкретно правата на самите „трансджендър“ хора („transgender people“), Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“", казват заключение от КС.

Конвенцията не дава определение за „идентичност, основана на пола“, подчертават още съдиите. "Липсата на единно разбиране за понятието „gender“/„genre“ се илюстрира и от активната обществена и политическа дискусия по въпроса „за“ или „против“ джендър-идеологията, която тече повече от две десетилетия в десетки държави", допълват те.

Конституционният съд прави и такова тълкуване на ролята на жената. Тя се свързва с акушерката и раждането:

"Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател  като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.:

Въпросният чл. 47 от основния закон, който визират от КС гласи:

"Жената майка се ползва от особена закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи."

Припомня се и какво пише в Конституцията относно брака - "доброволен съюз между мъж и жена". "Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.", пишат в мотивите си от КС.

Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Ратифицирането на Конвенцията би довело до въвеждането в националния правен ред на понятие, противоречащо на конституционно установеното.

КС стига дотам, че даже посочва, че има риск да спрем да различаваме мъжа от жената:

"В Конвенцията  чрез дефинирането на „пол“ като социален конструкт всъщност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент."

Особено мнение

В своето особено мнение Румен Ненков и Георги Ангелов се изказват изключително остро за решението на осемте си колеги. Прозита и обвинение, че КС е взел политически обосновано решение.

"Решението на Конституционния съд представлява „услуга“ за политиците от всички цветове – предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента. Времето обаче ще е съдник дали то въплъщава онази безпристрастност, гражданска смелост и доблест, които са присъщи на независимото правосъдие", пишат те.

И допълват:

"Съмняваме се, че конституционна юрисдикция в друга демократична европейска държава би приела, че истината може да е несъвместима с Основния закон на страната, че борбата срещу различните форми на насилие може да бъде противопоставена на конституционните изисквания."

Константин Пенчев също споделя мнението на колегите си за политическо решение. Ето какво е написал в своето особено мнение и той:

"Съществуващата негативна емоционална нагласа в обществото към Конвенцията би следвало да бъде отчетена при вземане на политическото решение дали този международен договор да бъде ратифициран. Общественото мнение, обаче, не може да влияе върху правната преценка за съответствието на Конвенцията с Конституцията"