Защо един примат прилича повече на катерица, отколкото на маймуна? 

Ай-айът е дребен, с големи очи, уши и тънки кокалени пръсти, с които изкарва ларви от стеблата на дърветата по подобие на кълвача.

Когато бива открит на Мадагаскар от френски изследователи през 1780 г, те го класифицират като гризач. Причината - има големи предни зъби, здрави челюсти и череп, подобни на този на катерицата.

До средата ан 19-ти век ай-айът е правилно идентифициран като примат, по-точно от клона на лемурите. Но устройството на главата му често се дава като пример за еволюционна конвергенция, или как несвързани видове могат самостоятелно да развиват едни и същия черти. Друг пример за това са делфините, които, макар да са бозайници, по нужда са развили черти на риби.

С помощта на съвременни технити изследователи от Йоркския университет са сканирали с висока разделителна способно черепите на катерица и ай-ай, за да разберат как се е случило това, разказва phys.org

Констатацията им е, че и двата вида са се нуждаели от силна захапка с два стабилни предни зъба, но с различни цели. Катерицата - за да чупи ядки, ай-айът - за да пробива кората на дърветата, от които яде лаври. Това е развило в примата резци, череп и челюст, по-близки до тези на гризачите.

Използвайки скелети от колекциите на природонаучните музеи, изследователският екип прави 3-D реконструкции не само на черепите и мандибулите на ай-ай и катерица, а и на множество други примати и гризачи. След това те вкарват 3D данните от тези реконструкции в статистически софтуер. Разслояването на еволюционните дървета на двете биологични групи позволява на екипа да визуализира как еволюционните пътеки на ай-ай и катерица се накланят един към друг - показващи висока степен на сближаване в черепа и челюстта, въпреки напълно различния произход на двете видове.

"Това показва степента, в която функционалните напрежения, като например да се наложи да се яде механично изискваща храна, могат значително да променят скелета на животното и да доведат до отдалечаване на близки видове", обяснява д-р Филип Кокс, ръководител на изследването.

Проучването показва как начинът на живот и екологията могат да окажат толкова силно влияние върху начина, по който видът изглежда, че те почти могат да преодолеят произхода