Бившият телевизионен журналист Владимир Костов, който е бил агент на Първо главно управление на Държавна сигурност (външно разузнаване), е докладвал за срещите си с интелектуалката Юлия Кръстева през 70-те години на миналия век в Париж. В интервю за би Ти Ви тази сутрин той каза, че е узнал за досието й като "агент Сабина" от публикуваните наскоро архивни документи. 

"Съжалявам, но не мога да го потвърдя", каза Костов, запитан знаел ли е, че известната философска, лингвистка, психоаналитичка и литературна критичка, е вербувана от службите на комунистическия режим. "Никога не съм бил в положението на неин водещ офицер".

"За мене тя не е била Сабина в никой момент", добави той. "Тя е представлявала интерес заради контактите си във френската действителност ... и аз съм писал рапорт за нея".

Костов уточни, че се срещал с Кръстева, след като е заминал за Париж като кореспондент на гогавашната Българска телевизия през 1974 година. Преди това е дал положително мнение комунистическите власти да й разрешат за специализира със стипендия в Париж,  каза Костов.

"Дадох благоприятно мнение да й се позволи да ползва тази стипендия", каза Костов, посочвайки, че когато тя е кандидатствала, той е бил още в София и е познавал Кръстева преди това като ученичка и студентка.

От разсекретените досега архиви е ясно, че по Кръстева са работили неколцина агенти на ДС и се предполагаше, че един от тях е Костов. Докладите им са подписани с псевдоними. Тя заминава за Париж през 1966 г., а регистрационният й картон с псевдоним "Сабина" е от юни 1971 г. 

През 1973-75 г. отношенията между "Сабина" и центъра в София се обтягат, появяват се доклади, че тя не е достатъчно активна, че не се явава на срещи, "поддава се на антисъветска пропаганда" и  на маоистки влияния. Съпругът й Филип Солерс заплашва да напише в лявоцентристкия всекидневник "Монд", че българските власти не даван визи на родителите й да я посетят и да видят внучето си.

Костов (86 г.) получава политическо убежище във Франция през 1977г. , а от 1978 г. до 1994 г. е журналист в Радио "Свободна Европа" в Мюнхен. В Държавна сигурност той достига до звание майор, но след оставането му във Франция е осъден на смърт. 

На 26 август 1978 г. неизвестен нападател в Парижкото метро изстрелва в гърба му 1,7-милиметрова капсула с бавнодействаща отрова. Тя обаче не се разпръсква в организма и Костов оцелява след няколко дни треска с висока температура. Той е автор е на автобиографичната книга „Българският чадър“, в която разкрива подробности около убийството на писателя Георги Марков. Помилван е през 1990 г. 

"Аз не само съм вербуван. Аз съм се стремял да бъда вербуван", каза Костов пред би Ти Ви. "Имал съм желанието да вляза в тези секретни служби и да работя за тази кауза".