Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, финансист по професия, търси начини как да се налеят още неколкостотин милиона в системата на здравеопазването, но не и как да бъде "излекувана" чрез реформи. В края на септември ще бъде представен нов модел, чийто първоначален вариант бе обсъден със синдикатите в средата на юли. От здравното министерство засега мълчат относно предложенията, но някои от тях станаха известни.

Известното до момента за него е, че се конкурират два подхода - добре известното от десетина години предложение на ДПС за демонополизация на единствената Национална здравноосигурителна каса и идеята да се увеличат парите за здравеопазване, като се вдигне вноската, застъпван от ГЕРБ. Разбиването на монопола на НЗОК обаче не среща подкрепа в средите на управляващите, нито синдикална такава.

Вдигането на вноската няма да стане чрез реалното й увеличение, да кажем от 8 на 10%, а по начин, който да не бие на очи. Например, подобно на пенсионната система, където има втори стълб, който се води доброволен, но всъщност е задължителен за хората, родени след 1959 г. Универсалните пенсионни фондове - частни дружества, управляват тези пари, като си удържат от всяка месечна вноска такса за разходите си, която в повечето случаи е 4.25%, и влагат половината или над половината от получените по този начин средства в държавни ценни книжа.

Сега се обсъжда дали догодина да се въведе допълнителна застраховка, която да покрива всички или част от дейностите извън основния пакет. Наскоро пред "24 часа" председателят на здравната комисия в 44-тото НС Даниела Дариткова коментира, че засега допълнителната здравна застраховка ще е доброволна.

"Всеки човек ще може сам да избере за какъв пакет допълнителни дейности да плаща. Допълнително здравно осигуряване има и в момента, но пакетите, които застрахователните дружества разработват, не покриват необходимите кешови плащания", казва Дариткова. Тя дава пример, че застрахователите не предлагат услуга за плащане на медицински изделия. "При спешна интервенция е по-голям проблем за хората да доплатят 1000 лева за изделия, отколкото ако се застраховат с по-малки суми”, заявява Дариткова.

В рамковия договор за 2018 г. цените за медицински изделия са намалени и това е тенденция от години.

В интервю за в. "Труд" националният консултант по кардиохирургия проф. Генчо Начев казва, че вдигане с 2% на здравните вноски не е начин да се реши големият проблем в здравеопазването. Известният лекар се аргументира с това, че реална оценка на медицинските услуги в България няма и "трябваше да се започне оттук".

Той посочва, че цените на клиничните пътеки нямат нищо общо с реалната оценка на медицинската услуга, независимо дали е на ниво доболнична помощ или болнична.

"Задължително е да се направи това. Единият начин беше чрез диагностично свързаните групи, но те не са панацея, т.е. те не са едно лечение за всичко и не могат да се въведат от днес за утре", казва в интервюто проф. Начев. Той смята, че трябва да се въведе доплащане.

През април т.г. обаче Световната здравна организация препоръча доплащането на пациентите за медицинска помощ и лекарства в България да бъде намалено от сегашните 44.2%, което е сред високите нива, на 15%. Тогава ръководителят на българския офис д-р Скендер Сила каза, че целта на СЗО и призивът ѝ към всички държави е да бъде достигнато ниво от 15% на неформалните плащания на пациентите.

Недостигът от средства в здравеопазването, също както и при парите за пенсии, се дофинансира ежегодно от бюджета. Въпреки това системата не се реформира, а продължават да се изливат пари. Парадоксално, но в България лекарите намаляват, броят на медицинските сестри също, измират все повече хора и хиляди емигрират, но разходите за здравната система се увеличават. Парите за превенция са най-нищожната част от тях.

През 2009 г. бюджетът на НЗОК е бил около 2.47 милиарда лева. За 2018 г. е близо 3.86 милиарда лева. Преди четири години беше 3.048 милиарда лева, но с гласуваните неколкостотин милиона доближи 3.4 милиарда в края на 2014 година. Всички тези средства са за отчетените от държавните и частните болници хоспитализации, сметки, консумативи.

Преди да се опита да прокара каквото и повишение - доброзорно, на вноската за здраве, властта ще трябва да докаже, че държавата реално плаща - т.е. внася в бюджета на НЗОК, дължимите пари за здравни осигуровки на деца, студенти, полицаи, военни, държавни служители, енергийно бедни, затворници и др., каквито по закон дължи. Съгласно приетите от парламента промени в Закона за здравното осигуряване през 2015 г. през следващите 10 години държавата постепенно ще поема все по-голяма част от осигуровките им до достигане на 100% от минималния осигурителен доход. 

И освен това ще трябва да ни докаже едно по-високо качество на здравните услуги. Иначе излиза, че просто се търсят още неколкостотин милиона за наливане. Не за здраве.