ДЕЙВИД КОКС

в. "ФАЙНЕНШЪЛ ТАЙМС"

"Разбира се, че ти трябва късмет, но ти сам си правиш късмета", казва Григор Димитров. Разговаряме в навечерието на "Уимбълдън" и напрежението се усеща навсякъде около "Ол Инглънд клъб", докато часовникът тиктака към първия ден на турнира.

Макар и само на 23, Димитров е видял и патил. Името на българина се върти като евентуален шампион, благодарение на заразяващата комбинация от тайминг и заблуждаващо плавни движения с краката, в разрез с височината му от 187 сантиметра. По-късно същия месец, вече осми в световната ранглиста, той се включва в "Ю Ес Оупън", последният турнир от Големия шлем за тази година.

На "Уимбълдън" той изигра ролята на злодея в пантомимна сцена перфектно, като предизвика сензация с нокаутирането на коронования шампион Анди Мъри в поредни сетове по пътя към полуфинала. Въпреки детронирането на фаворита на шампионата, този следобед неговите удари оставиха в голяма част от посетителите на централния корт смущаващото усещане от смесване на разочарование и възхищение.

Но тенисът е спорт, който се решава от дребни детайли и големите шампионати са уникален тест за темперамента на играча. Много от тях, сред които и Димитров, стават суеверни, за да се опитат да постигнат контрол над това, което би променило по някакъв начин съдбата.

„Стигнах до прекалености: да използвам един и същи душ, да ям същата храна, да правя всичко по един и същ начин“, казва Григор. - Но сега съм по-добре и съм спокоен.“

Но един навик остава. Димитров и неговия баща Димитър, който, когато не е на път със сина си, тренира местен тенис клуб в България, не обичат да дават интервюта преди големите мачове, вярвайки, че това носи лош късмет. Така че разговорът ни преди „Уимбълдън“ беше рядко изключение.

„Нямам идея откъде тръгна, казва Димитров. Може би е заради баща ми, ние винаги сме били заедно и е нещо, което израсна между нас през годините и стана навик“, казва той.

Преди 20 години баща му връчил в ръцете ракета за първи път. 3-годишният Григор тогава бил по-малък от нея и Димитър си спомня, как срязал дръжката, за да стане дължината по-приемлива. „В началото исках да го науча да играе тенис без да имам амбицията да стане професионален играч“, казва Димитър, когато няколко седмици по-късно разговарям с двамата по телефона.

„Той обичаше да играе и още от самото начало ми стана ясно, че има талант. Всеки път, когато му показвах някой удар, движенията при него се получаваха естествено. Искаше да учи все повече и повече и накрая започнах да мисля сериозно за неговата тенис кариера.“

Григор Димитров сега живее в Лос Анжелис, като се наслаждава на предимствата на целогодишни тренировки на топло време и случващите се от време на време покани за лъскави събития, като скорошните спортни награди на ESPN, водени от рапъра Дрейк. Той е израснал в скромните предградия на Хасково, малък град в Южна България, на два часа и половина път от столицата София.

Като начинаещ професионалист с големи амбиции, го е спъвала липсата на достатъчно способни партньори за тренировка. България има скромни традиции в тениса и повечето от неговите приятели от детинство се насочили към по-разпространени спортове като футбол, волейбол и баскетбол.

„Мисля, че тенисът ми е в гените, казва той. Баща ми е треньор, майка ми е бивш състезател по волейбол, така че тенисът е нещо нормално за мен. Баща ми обичаше бекхенда с една ръка и това беше негова главна цел, ние винаги сме се възхищавали на този удар. Той ме научи на техника и как да структурирам играта си. Наистина съм привилегирован, че имам баща като него.“

По-голямата част от детството си Димитров прекарва на корта, минавайки през безброй кошници с топки в търсене на безупречната техника, необходима за реализация на неговите амбиции. Но това не е историята на Андре Агаси за нещастното дете, мъчещо се да изхвърли от спомените си доминиращия баща. Димитров казва, че има собствена етика на работа, която го е спасила от този сценарий.

„Хубаво е да имаш добър учител, но трябва да имаш и добър ученик, разкрива той. Той е много стриктен човек и през лятото ме е изкарвал и през най-горещото време на корта, но това ми харесваше и мисля, че точно това направи да работим толкова добре заедно. Ние се издърпвахме един друг, стремейки се към величието.“

Но амбицията на Димитров достига бързо границите на Хасково. Като много други спортисти от нации, където липсват традиции в тениса, той е принуден да напусне страната си и на 13-годишна възраст отива в същата академия в Барселона, която е отглеждала тийнейджърския талант на Анди Мъри.

„Напуснах страната много рано и това си беше саможертва. Бях сам и ми трябваше много дисциплина, за да се справя. Баща ми и майка ми идваха да ме видят, когато могат, и като на всяко дете, ми липсваха, но аз исках да го направя, да пробвам възможностите и си знаех, че трябва да съм корав. Исках да сторя всичко, за да стана по-добър. Когато ми беше тъжно за дома, бях удовлетворен, че съм там, че срещам нови приятели и играя моята игра, така че понякога тъгата избледняваше."

Дали ранният успех на Мъри го е накарал да отиде в Барселона? „Не, не знаех нищо за него, докато не отидох там, но по онова време ние имахме доста топ играчи в академията - 10 сред първите 200. Ние се поздравявахме един друг и мисля, че това помага, особено когато си млад и искаш да докажеш себе си“, казва Димитров .

В Барселона Димитров попада под крилото на бившия сребърен олимпийски медалист Емилио Санчес. „Когато Григор дойде, веднага ми стана ясно, че е необикновен талант, спомня си той. Бях шокиран, че удря перфектно всяка топка. Но за момент това слага ограничения, защото може да си помисли, че само талантът е достатъчен. На високо ниво не е. Имаш нужда от невероятно отдаване и упорита работа.“

За известно време талантът му е достатъчен, за да му докарва титли и аплодисменти. На 17 печели едновременно младежките титли в „Уимбълдън“ и „Ю Ес Оупън“ с такава игра, че бившият треньор на Роджър Федерер казва, че е по-добър от самия Федерер на неговата възраст. Това води и до нежелания прякор „Младия Федерер“, който се оказва бреме в началните години на професионалната му кариера.

„Май някои неща са неизбежни“, казва Димитров. „Когато на някого започне да му върви, всеки започва да преувеличава колко е по-добър и т.н. В началото сравненията с Федерер ми харесваха, но после не бях доволен. Не е най-доброто нещо, когато се опитваш да се развиваш, защото те натоварва допълнително, когато си дете. Тогава аз вярвах в резултатите. Много е просто, те говорят сами.“

Тогава тийнейджърът усетил и влиянието на медиите в свят, където историите могат бързо да излязат от контрол в епохата на туитър и 24-часовия новинарски поток. Димитър е ограничил толеранса на постоянното внимание към неговия син. „Даването на интервюта отвлича вниманието. Най-важното нещо е да се концентрира върху играта“, казва той.

Димитров е развил собствен подход: както повечето играчи не чете, каквото е написано за него. „Сега, в дните на социалните медии, всеки знае всичко, казва той. Всеки знае какво трябва и не трябва да правиш. Но аз знам какво искам, накъде съм се насочил и не съм от хората, които четат тези неща.“

Но е трудно да избягаш от полезрението на медиите, когато те свързват с една от най-одумваните спортистки на планетата. Клюки, че Димитров се среща със Серена Уилямс, излизат през 2012 г., малко преди да бъдат заменени от тези, че има връзка с настоящата номер 6 в тениса Мария Шарапова. Слуховете са потвърдени от папарашки снимки в Рим миналата година.

Докато Шарапова сръчно отбива темата от медиите, Димитров се гърчи под въпросите, които го обсипват на всяко състезание. „Когато репортерите ти задават лични въпроси след твоите мачове, усещам това като намеса в живота. Ти са там, защото си спечелил мача, а не заради това, което се случва в личния ти живот“, казва той.

Как се чувства днес? „Да става каквото ще“, вдига рамене той. „Казват, че е част от играта. Не мога да виня никого, че сме щастливи, което е най-важното нещо. Добре е, знаете, има много уважение и естествено, когато имаш нужда от съвет или нещо друго, знаеш към кого да се обърнеш.“

Шарапова, а не треньорът, даде вдъхновяващия разговор преди мача на Димитров с Новак Джокович в Мадрид, първата му победа над играч от топ 5. Димитров отказва да сподели какво му е казала тази вечер, но то дава знак за старта на нарастващото убеждение, че е част от световния елит.

Но едно е да биеш играчи като Джокович и Мъри в три сета, съвсем различно - в пет. Въпреки че Димитров дръпна с 25 позиции напред в ранглистата през 2013 г. до 23-то място, имаше предположения, че е „повече опаковка, отколкото съдържание“, които бяха подклаждани от неуспеха да премине през повече от три сета на голям турнир.

Патрик Муратоглу, сега треньор на Серена Уилямс, е работил с Димитров в академия в Париж, когато последният бил в края на тийнейджърските си години. Той казва, че част от критиките са били нечестни. „Тенисът никога не е бил толкова брутално конкурентен и сега ти отнема повече време за развитие, отколкото преди. Григор има естествения чар да се харесва на публиката“, казва той. Той има бързи победи, но хората не виждат, че знае как да печели големи мачове. Има добри физически данни и нещо повече, тенисът тече в неговите вени. Той живее, обича и чувства тениса. Вярвам, че може да спечели големи турнири, просто има нужда от време.“

Вземете за пример Роджър Рашид, мълчаливият австралиец, който доведе Лейтън Хюит до финалите на два турнира от Големия шлем преди десетилетие. Той е нает като треньор на пълен работен ден, който да преобрази Димитров във физически годен да срещне и най-добрите в света, с толкова тежки тренировъчни режими, че могат да накарат играча да повърне.

Не е минало много време преди неговият ученик да вдигне бариерата на изпитанията при цикъл от извънредни тренировки около Коледа. „Той е труден началник, но аз съм упорит ученик и не може да ме изплаши, смее се Григор. - Много тежести, много яка работа, все повече натоварване и то непрекъснато.“

Но усилията си заслужават. През януари той излиза на четвъртфиналите на „Аустрелиън оупън“ за първи път, довеждайки Рафаел Надал до границите на неговите възможности в оспорван мач, където испанецът побеждава (бел. ред., 3:6, 7:6(3), 7:6(7), 6:2). След това Димитров плаче в съблекалнята, но разбира, че разликата се стопява.

Идва „Уимбълдън“ и той пак попада сред последните осем, този път срещу Мъри. Много малко му дават шанс срещу шампиона, играч, който е спечелил повече мачове на трева от всеки друг през последните две години.

„Вече бях играл на Централния корт и това не ме притесняваше, казва Димитров. - Анди е страхотен играч, невероятен човек извън корта, познавам го добре, но този ден просто играх добър тенис. Не е лесно да си срещу него и побликата, но сполучих да запазя форма. И нещата се подредиха в моя полза.“

Мъри беше победен в серия от последователни сетове, невероятен случай, който зашемети зрителите и спецовете, които си зададоха въпроса: „Това годината на Димитров ли е?“ Впечатляващ Новак Джокович го очакваше на полуфинала и мачът нямаше как да е по-напечен, докарвайки и двамата мъже до границите на възможностите в тричасова игра при голяма жега. Но Джокович излезе по-корав, печелейки тайбрекове в третия и четвъртия сет и спря устрема на по-младия си съперник.

Димитров преглътна горчивия хап и отлетя за Щатите, където гледа как Джокович вдига купата от хотел на хиляди километри от мястото, където си мислеше, че може да бъде той. „Още ме боли от загубата, казва той. - За кратко, но така трябва. Трябва да усещаш болка, за да искаш повече от себе си и да работиш по-упорито. Това беше загуба, която трябваше да приема, но ме кара да бъда по-добър следващия път, когато изляза на корта.“

Безпощадната природа на тениса не предоставя дълго време за възстановяване. „Ю Ес Оупън“ бързо приближава (бел. ред., турнирът е от 25 август до 8 септември) и Димитров скоро ще има възможност за удар към славата. „Уважавам топ тенисистите, но когато застана лице в лице с тях искам да ги победя, казва той. - Идва време, когато осъзнаваш, че можеш да играеш и това те кара да си уверен в себе си. Не мога да чакам за да видя докъде нагоре мога да стигна.“