Македонски националистически групи, водени от малката проруска партия „Единна Македония“, обявиха кампания за бойкотиране на насрочения за края на септември референдум за промяна на името на страната на Северна Македония. На 5 август коалиция от 28 малки десни партии, граждански движения и неправителствени организации обяви кампанията „Македония бойкотира“. Референдумът е част от историческото споразумение с Гърция, коeто ще отвори пътя за присъединяването на Скопие към НАТО и ЕС.

Наскоро беше разкрита информация за сложна руска подривна операция в Македония и Гърция, което напомни за рисковете и предизвикателствата пред Балканите. Случилото се напомня на използваната от руските разузнавателни служби през октомври 2016 г. схема, която целеше да попречи на Черна гора да се присъедини към НАТО. По същия начин и там имаше сътрудничество със сръбски служби.

Повече от двайсет години Гърция се противопоставяше на приемането на Македония в НАТО и ЕС с мотива, че използването на името Македония предполага евентуални териториални претенции към региона в Северна Гърция със същото име. Спорът за името най-накрая приключи, когато македонският и гръцкият външни министри Никола Димитров и Никос Коцияс, в присъствието на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, подписаха историческо споразумение на 17 юни. То включваше промяна на името на Македония на Северна Македония в замяна на пълната подкрепа на Гърция за членството на страната в НАТО и ЕС, както и признаване на македонска нация и македонски език. Споразумението бе приветствано от повечето балкански страни, които се притесняваха, че нарастващата неудовлетвореност от бавната евроатлантическа интеграция на Македония, особено сред македонските албанци, може да доведе до насилие, което да прелее към региона.

След споразумението между Гърция и Македония, Москва засили опитите да спре Македония по пътя към НАТО, като финансира протести и размирици срещу договореното. По време на срещата на върха на НАТО в Брюксел на 11-12 юли Атина изгони двама руски дипломати заради опитите им да подкопаят споразумението със Скопие. Македонският премиер Заев пък разкри сложна схема, финансирана от руски бизнесмен, за проваляне на предстоящия референдум. Той съобщи, че гръцки бизнесмени, които симпатизират на руската кауза, са плащали на различни македонски организации, за да предизвикват насилие преди референдума.

Македонски разследващи журналисти разкриха източника на някои от плащанията. Лабораторията за разследваща журналистика – Македония съобщи, че руско-гръцкият милиардер Иван Савидис, бивш депутат в руската Дума от партията на Путин „Единна Русия“, който в момента живее в Гърция, е платил на противниците на преименуването на Македония поне 300 хиляди евро. Сред получателите има македонски политици, новоучредени радикални националистически организации и футболни хулигани от „Вардар“, които организираха размирици пред парламента в Скопие ден след подписването на споразумението.

Видеокадри показват голяма група младежи да хвърля камъни и горящи предмети по полицията. След като силите на реда разпръснаха тълпата от националисти и футболни хулигани със сълзотворен газ и шокови гранати, протестиращите нападнаха близките ресторанти и подпалиха автомобил. Полицията съобщи, че е предотвратила нападение срещу парламента.

Десет от футболните хулигани, свързани с фенклуба „Комити“ на „Вардар“, бяха арестувани и по-късно бе потвърдено, че са получили пари от Савидис. Собственикът на ФК „Вардар“ пък е руският милионер Сергей Самсоненко, който в момента е почетен консул на Русия в Битоля.

Това не е първият инцидент с руска намеса във вътрешните работи на Македония, засечен от македонските служби. В последните десет години след срещата на НАТО през 2008 г., когато Македония не получи покана за членство, страната е „подложена на силна подривна пропаганда и разузнавателна активност, изпълнявани от посолството на Руската федерация“ в съотвествие със стратегията на Москва да създава замразени конфликти, показват получени от журналисти документи от службите. Тези официални документи твърдят, че главната цел на Русия е да изолира Македония от западното влияние и да гарантира военния неутралитет на страната.

Подривната политика, водена чрез дипломатически канали и с помощта на енергийната зависимост, използва и мека сила, като например медиите и културните институции. Целта е подчертаване на принадлежността на Македония към панславянството и източното православие, поставяйки я под „ексклузивното влияние на руската политика“.

Според изтекъл документ от македонското разузнаване, трима агенти на Службата за външно разузнаване на Русия са организирали подривната дейност от руското посолство в Скопие. Това е ставало под надзора на руски разузнавателен център в сръбската столица Белград и четирима агенти на Главното разузнавателно управление, а всичко било координирано от българската столица София.

Изтеклите документи и подслушани разговори говорят и за намесата на сръбските разузнавателни служби с цел да разпалят национализма в Македония. Предполага се, че официалният представител на сръбската агенция за разузнаване БИА в Македония Горан Живалевич е участвал в дейности срещу западната интеграция на страната от 2015 г. насам, често заедно с проруски депутати от парламента в Скопие. Той бе в парламента и през април 2017 г., когато симпатизанти на ВМРО-ДПМНЕ нападнаха физически депутати, сред които и Зоран Заев, който по-късно стана премиер.

Съюзът между руското и сръбското разузнаване работи срещу присъединяването на Македония в НАТО. И тази продължителна операция много напомня на предишния опит за сваляне на правителството в Черна гора, включително опита за убийство на тогавашния премиер Мило Джуканович (след това избран за президент). Появиха се съобщения, че бивши сръбски военни и разузнавачи са работили под ръководството на двама руски офицери от ГРУ за организиране на преврата.

През последните две десетилетия Джуканович се превърна в символ на усилията на Черна гора за независимост от Югославия и за утвърждаване на прозападна ориентация. Сега Заев успя бързо да извади своята страна от изолацията и от потенциален етнически конфликт, да постигне покана за членство в НАТО и да изгради значително по-добри отношения със съседните България и Гърция. Целият регион и западните правителства трябва да помагат на македонското ръководство да противодейства на бъдещите руски планове за проваляне на сигурността и стабилността на страната.

...

Маргарита Асенова е директор на програмата за Балканите, Кавказ и Централна Азия на Фондация "Джеймстаун" във Вашингтон. Преводът е на Клуб Z.