Разочаровани от срещата при премиера Бойко Борисов си тръгнаха днес представителите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН. Синоптиците не са получили исканото от тях уверение, че институтът им ще бъде изваден от Българската академия на науките и прехвърлен като отделна организация под шапката на просветното министерство. "Ние не сме крепостни селяни", посочиха от НИМХ.

Това стана ясно от изявлението на директора на института проф. Христомир Брънзов след срещата, състояла се в кабинета на Борисов в Министерския съвет. В нея участваха както премиерът, така и заместникът му Томислав Дончев, министърът на образованието Красимир Вълчев и ръководството на БАН.

От НИМХ отдавна излизат на протести с искането да се отделят от БАН. Синоптиците се оплакват от хронично недофинансиране не само за пряката, но и за научната си дейност и искат бюджетът им да е отделен от този на БАН. От Академията обаче се опасяват, че извеждането на института ще доведе до подобни искания и сред останалите структури.

След срещата стана ясно, че нищо не е било изяснено. Борисов е поискал от двете страни по спора да продължат разговорите до следващата сряда. 

"Това, което имаме като ситуация, е категорично искане на НИМХ да излезе извън БАН, което БАН не подкрепя. Причините за искането са както финансови, така и лично отношение. Премиерът Бойко Борисов помоли до следващата сряда ръководствата на БАН и НИМХ да намерят общо решение, което да бъде взето в дух на съгласие. Ние сме готови да подкрепим всяко решение. Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден от БАН, но ние не можем да останем безучастни, защото НИМХ обслужва седем или осем сектора", посочи Вълчев.

Щял да се търси вариант да се даде по-голяма самостоятелност на метеорологичния институт. Но пък правителството не искало да бъде обвинявано, че разделя Българската академия на науките, посочи още просветният министър.

По думите му, ако БАН и НИМХ не се разберат до следващата сряда, то правителството ще търси вариант да финансира института, за да не спре дейност.

"Ще изпълним волята на правителството и ще преговаряме още десет дни, надяваме се да се случи нещо принципно ново. Не знам колко е реалистична тази надежда", посочи в отговор проф. Христомир Брънзов.

По думите му правителството не приемало много охотно идеята за отделяне на НИМХ.

"Това, че може да повлече крак и при други институти, не виждам защо е лошо. Ние не сме крепостни селяни в някаква страна, която я няма отдавна, така че нашата воля трябва да се приеме", категоричен бе директорът на НИМХ.

И допълни:

"Малко сме разочаровани от тази среща, очаквахме нещо по-категорично. Ще преговаряме с БАН и след десет дни сигурно ще има новина."

Нещо като компромисен вариант очерта председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Той предложи от догодина бюджетът на БАН да се прави по различен начин и дейности като тази на НИМХ да бъдат финансирани отделно. 

"Ако правителството желае да има хидрометеорологична служба, която да е на подчинение на Министерски съвет или на някое от министерствата, ще осъдим този въпрос и ще се постараем на базата на това, което съществува в НИМХ, да бъде изградена такава служба. Това механично изваждане на един институт преди 6-7 години беше предложено като вариант, който да разформирова БАН. И поради тази причина разглеждаме това като прецедент, който е насочен в тази посока – утре и друг институт ще пожелае същото", каза акад. Ревалски.

По думите му, за да няма разцепление с бюджета за 2019-а дейности като на НИМХ трябва да бъдат отделени на отделен ред: "Тоест, хората, които извършват оперативна дейност, да знаят, че парите им пристигат, гласувани са от Министерски съвет и Народно събрание и Общото събрание на БАН няма да ги преразпределя". 

Иначе извън конкретната тема министърът на образованието анонсира, че следващата сряда на заседанието на кабинета ще бъдат гласувани близо 20 млн. лв. допълнителни средства за научни изследвания. 18 млн. лв. от тях ще са за национални научни програми в различни сектори – в областта на медицината, на растениевъдството, на животновъдството, за подобряване качеството на въздуха и др. С около 1,5 млн. лв. пък ще бъдат увеличени стипендиите на докторантите и студентите за тази година с цел да се задържат повече млади хора в научния сектор.