Криза е надвиснала над главите на турците, инвеститорите са паникьосани, от началото на годината националната валута на Турция е изгубила над 45% от стойността си. Днес курсът й е малко под 7 лири за един долар, а спрямо лева една лира струва 25 стотинки. Опасенията от разпространение на турската криза засегнаха и развиващите се пазари и европейските банки. Поевтиняха не само южноафриканският ранд и мексиканското песо, но и еврото, чийто курс слезе под $1.14 - най-ниското му ниво от 13 месеца насам.

Всички очакват здрав разум от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, чиято политика на огромни разходи за мегапроекти, финансирани чрез заеми, и авторитарен стил и контрол над централната банка разклати националната валута и дестабилизира страната.  

Турски бизнес лобита заявиха днес, че е нужна по-строга парична политика, за да бъде стабилизирана турската лира, както и че споровете със САЩ трябва да бъдат разрешени чрез дипломация, предаде Ройтерс. 

В съвместно изявление Асоциацията на турските индустриалци и бизнесмени (ТЮСИАД) и Съюзът на турските борси и палати (ТОББ) посочват, че трябва да бъде подготвена конкретна пътна карта за трайно намаляване на инфлацията. Те изброяват необходимите стъпки, за да не пострада реалният сектор.

"Бизнес светът е твърдо решен да окаже подкрепа, за да бъдат успешни целите на икономическата програма, обявена от правителството, и мерките, които се предприемат. Ще преодолеем финансовите трудности, пред които сме изправени през последните дни, в разбирателство с нашия народ", пише в декларацията. 

"За да се стабилизира валутният курс, централната банка трябва да премине към по-строга парична политика, да обяви финансова политика в подкрепа на строгата парична политика", пише още в изявлението на двете бизнес организации. "Напълно вярваме, че с прилагането на нужните мерки нашата икономика ще се балансира и бързо ще се върне към траен растеж", отбелязват ТЮСИАД и ТОББ.

Търговията с акции на големи банки като Yapi Kredi, Akbank и Isbank бе временно спряна. Инвеститорите все още се опитват да изтеглят парите си, казва шефът на Института за икономически изследвания Ifo - Клеменс Фуест, след поредното съобщение за спада на лирата пред авторитетния германски всекидневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Въпреки уверенията на централната банка на Турция, че ще "предприеме всички необходими мерки за поддържане на финансовата стабилност" и обявените преди ден мерки, анализаторите са скептични към намаляването на задължителните резерви за сделки с чуждестранна валута, което трябва да освободи около $6 милиарда.

"Това не е достатъчно", убеден е Гюнтер Дойбер, главен икономист на виенския клон на водеща европейска банка. Както и мнозина други той също очаква сериозно повишение на лихвените проценти от страна на централната банка. Дойбер изчислява, че инфлацията скоро ще премине 20% поради девалвацията на лирата. Ключовият процент в момента е около 18%, който е твърде нисък.

Президентът Ердоган обаче не желае да повишава лихвите и най-сериозната причина за това е безработицата в Турция, която спадна под 10% през април и причината за това са държавните пари, изливани чрез различни стимули, в т.ч. и държавно гарантирани кредити за развиване на бизнес - ключово обещание на Ердоган.

 


source: tradingeconomics.com

 

Но Ердоган вече изясни, че не иска по-високи, а по-ниски лихвени проценти. В предишни изказвания той обвини "лихвеното лоби" за икономическите и финансовите проблеми на страната. С оглед на новите американски санкции, наложени след отказа на Турция да освободи пастор Андрю Брънсън, Ердоган заговори за "подъл заговор".

Пред БНР главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева припомни, че Турция е една от 15-те страни с големи дългове: 

"Дори и с малко покачване на лихвите по обслужването им техните дългови проблеми стават по-сериозни. Турция има към $500 млрд. външен дълг. В рамките на тази година те трябва да рефинансират близо 200 млрд. долара, от които 80% са корпоративен дълг."

Както стана ясно, големи европейски банки са отпуснали сериозни средства на Турция - испанската BBVA (Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. - мултинационална испанска финансова група, бел.р.) - близо 80 милиарда евро към частни компании, италианската UniCredit - 17 милиарда, френската BNP Paribas - над 30 милиарда евро.

Това подклажда страхове, че ако се случи фалит на Турция и неспособността й да обслужва тези задължения, това сериозно ще разклати тези европейски банки, част от еврозоната. 

За България, извън масовите екскурзии за пазаруване в пограничните райони поради поевтиняването на много стоки и по-евтините почивки, евтината лира ще засегне стокообмена.

Турция е четвъртият по големина партньор за износ на България и петият по обем на вноса, а стокообменът надмина 4 милиард евро за 2017 г.

"Не мога да съм сигурен как във времето ще се развият тези отношения, но на първо място, или поради невъзможност да се изпълнят поръчките от страна на Турция да внесе нашите стоки, или по отношение на това, че може да ги намери от друго място по-евтини, може да се окаже, че някои от нашите износители няма да могат да си пласират продукцията. Вносът от Турция ще бъде по-лесен, защото лирата е по-евтина“, заяви по БНР икономистът Евгений Кънев.

Няма лесен път за Турция да избяга от финансовата си криза, но това са три възможни мерки, които могат да забавят малко предстоящата болка. Първо, повиши лихвените проценти, за да сложиш някаква долна граница на потъващата лира. Второ, намали войнствената реторика и със сигурност не се заяждай повече със САЩ. Трето, обади се на Международния валутен фонд (МВФ), пише британският журналист Нилс Пратли в анализ за The Guardian.

Нищо от това не беше предприето. Въпросът е докога.