Близо 40 на сто от домакинствата в България живеят "натясно" - в пренаселени жилища, а в същото време около 30% от съществуващите жилища са необитавани. 

Това показва статистиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), обяви пред bTV зам.-министърката Малина Крумова. Тя представи проекта за национална жилищна стратегия, който се дискутира от седмици.

При 7.3 млн. души население у нас има 3 887 000 жилища. От тези къщи и апартаменти над 1.2 милиона са необитавани, сочат данните на министерството. В област София например 48.2 на сто от помещенията за живеене са празни. Много висок е и процентът в област Бургас, но там често пъти става дума за необитавани ваканционни имоти - тоест те се ползват сезонно, а статистиката на министерството не прави тази разлика.

Част от необитаваните имоти са наследствени, а собствениците им често не могат да се споразумеят какво да ги правят. Празни и неотдавани под наем стоят и жилища, чиито собственици трайно живеят в чужбина. Голяма част от жилищата без хора са в обезлюдени села, обясни още Крумова. 

Около 25 на сто от празните жилища са в градовете, а 42 на сто - в селата, показват още данните на МРРБ.

Парадокс на статистиката е, че по показател "осигуреност с жилища" България е поставена добре с 550 жилища на всеки 1000 души от населението, каза зам.-министърът. Затова се предвижда националното преброяване, което ще се проведе през 2021 г., да събере повече детайлна информация по тези въпроси, добави тя.

Бъдещата стратегия предвижда създаване на по-прозрачен пазар за имоти, стандартизиране на имотните оценки и предоставяне на по-ясна информация на всички хора за възможностите на пазара. Обмислят се и данъчни облекчения - ако празните жилища бъдат отстъпени на общините, които да настаняват нуждаещи се.

С промени в законодателството ще се даде по-голяма защита на наемодателите, които сега често са принудени да плащат стари сметки на некоректни наематели, а това ги демотивира да дават жилищата си под наем, обясни още Крумова.

Санирането на панелните блокове ще продължи с държавна подкрепа, но намерението е в по-голяма степен да бъдат въвлечени собствениците (например с нисколихвени кредити), защото тяхна е отговорността за състоянието на имотите им, каза зам.-министърът.